Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Откъде имаш толкова мангизи? - сащисано я попита Розмари, като я гледаше как харчи с широка ръка.
- От гаджето. За една Коледа, когато пак ме остави сама и отиде да празнува с Клечката за зъби, ми подари платинена карта! Подплатена със съответната банкова сметка!
- Добър човек.
- Да, ама е много колеблив, тутка се... За да се задейства мъжът, трябва да го поразтърсиш. Като ме няма сега, той се притеснява, чувства се неуверен, в главата му бръмчат всякакви мисли... Чувствам го. Двамата с Марсел сме свързани. Просто го усещам как ускорява темпото. Жинет сигурно му е казала за ангелчето и той се е задействал като луд...
- Как изглежда този твой Марсел?
- Не е младок, не е висок и слаб. Но аз си го харесвам. Двамата сме от една черга...
Розмари въздишаше и си играеше с дистанционното на телевизора. Имаше канали на всякакви езици, имаше и порно, и канали със забулени говорителки.
- Смешен свят! - казваше тя. - Дълго ли смяташ да останеш тук?
- Докато не се обади шестото ми чувство. Като се събудя някоя сутрин, ще усетя, че е напуснал Клечката. Тогава ще се върна при него... Ще се върна така, както си тръгнах, с едно куфарче и нищо повече.
- И визона!
- И пшкозното ми палто! Искам бебето ми да вдъхва разкоша. Искам още в корема ми да свикне с лукса. Защо ям тези деликатеси, я ми кажи? Да не мислиш, че го правя за себе си? За мен е без значение дали ще ям хайвер! Но заради него дъвча бавно и старателно, за да не го лиша и от най-дребното зрънце...
1
Четирийсет яйца на ден. - Нула яйца на ден. - Значи са бабички! Малшанс за вас, натоварили сме на самолета погрешна партида, не сме разбрали (англ.). - Б. пр.
2
Роди се звезда (англ.). - Б. пр.
3
Представи си без държави свет, / не е тъй трудно, разбери, / да няма за какво да стреляш, брат, / да няма и религии дори (англ.). - Б. пр.
4
Тя не е написала книгата, Джон, сестра й я е написала. Сигурен съм (англ.). -Б. пр.
5
Да го направим тогава. В Ню Йорк... На кинофестивала. Сигурен съм, че той ще присъства. Можеш ли да го уредиш? Окей... Скоро ще се чуем. Дръж ме н течение (англ.). - Б. пр.
6
Новия ти живот, гаупаче (англ.). - Б. пр.
- Със сигурност ще си страхотна майка, Жозиан!
Никога не й омръзваше да слуша този комплимент, и хиляди пъти да й го повтаряше.
Един ден, като се прибра от обичайната разходка, загърната в мекия визон, зърна Шавал на бара. Приближи се отзад, закри очите му с ръце и извика: „Познай кой е.“ Страшно се зарадва да види стар познат, пък бил той и Шавал.
- Ще ме черпиш ли едно шампанско?
Той погледна първо към вратата на бара, после часовника си и я покани с жест да седне.
- Какво правиш тук?
- Чакам...
- Закъснява ли?
- Винаги закъснява... А ти?
- Аз живея тук.
- Да не си спечелила от лотарията?
- Може да се каже. Ударих голямата печалба!
- Някой дърт богаташ?
- По-добре изключи от речника си думата „дърт“, когато говориш с мен...
- Кой тогава?
- Дядо Коледа...
Тя се покатери на високото столче, палтото й се отвори и се видя закръгленият й корем.
- Виж ти, бременна си! Поздравления. Значи напусна работа?
- Той не иска повече да работя. Иска да мързелувам.
- Тогава не знаеш за стария Гробз?
Сърцето на Жозиан задумка. Нещо се е случило с Марсел.
- Да не е умрял?
- Колко си глупава! Направил е страхотен удар. Палнал е най-големия производител на стоки за дома. Мишката изяде слона. В бранша само за това се говори! За всички е като гръм от ясно небе. Вероятно е успял да вземе заем от някоя банка, хвърлил е всичките си авоари в битката, никой не се досетил за нищо...
Изведнъж на Жозиан й просветна. Той не е треперел пред Клечката, а е чакал развръзката. И понеже е нямало нищо черно на бяло, не му е оставало друго, освен да се спотайва, без да шукне. Анриет го е държала за топките... Отвърнал е на удара й с удар. Нейният Марсел! Колко е силен! А тя се усъмни в него... Поръча си уиски, извини се на Младши заради алкохола и пи за здравето на татко му, без да го назовава. Шавал не беше никак добре. Личеше по вида му. Беше се спихнал на стола и хвърляше притеснени погледи към входа.
- Хайде, Шавал, я се стегни! Изпъни се, никога не си се спичал така пред жените!
- Горката ми Жозиан, да ти призная, забравих вече какво е да се държиш изпъчен... Влача се, пълзя... Не знаех, че толкова боли.
- Жал ми е за тебе, Шавал.
- Ами да! В края на краищата ти идва до главата най-лошото!
- Най-лошото или най-доброто! Аз пия за най-доброто. Колелото се върти, върти се... Като си помисля, че бях луда по теб!