Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Това лято ви видях в реклама за парфюми, поне така ми се стори - подхвърли тя в желанието си да смени темата на разговора.
- Да не говорим за това, може ли?
Погледът му пак беше станал потаен и непроницаем. Обърна глава към вътрешността на ресторанта, сякаш очакваше някого. Чудесният забавен мъж, с когото си беше говорила преди секунди, бе отстъпил мястото си на някакъв непознат.
- Стана студено, дали да не тръгваме?
Жозефин го наблюдаваше, докато пътуваха с таксито към хотела. Той се бе дръпнал в ъгъла и гледаше навън.
- Съжалявам, не биваше да ви задавам въпроси. Толкова ни беше приятно, преди да се разприказвам така неуместно...
Той я погледна с безкрайна нежност и умора и я притегли към себе си.
- Очарователна сте, Жозефин. Не знаете колко ме трогвате. Не се променяйте, заклевам ви, недейте!
Така умоляващо произнесе тези думи, че Жозефин се изненада от силата на емоцията му. Той подпря с пръст брадичката й, повдигна лицето й, за да я накара да го погледне, и добави:
- Аз съм невъзможен. Чувствам се добре, когато сме заедно. Действате ми успокояващо, обичам да говоря с вас...
Тя сложи глава на рамото му и се отпусна. Вдишваше мириса му, опитваше се да открие уханието на върбинката и лимона, сандало-вото дърво и портокаловата кора, за да разбере дали парфюмът му е същият като на рекламата. Уличните лампи дефилираха покрай тях. Искаше й се нощната разходка никога да не свършва. Ръката на Лука на кръста й, тишината на нощта, равномерното движение на колата и тъмните дървета, които се изпречваха пред фаровете. Когато той я целуна, доверчиво се отпусна в ръцете му. Беше дълга, нежна, бавна целувка. Отделиха се един от друг едва когато таксито спря пред хотела.
Взеха мълчаливо ключовете си, качиха се на третия етаж, където бяха стаите им, и когато Лука застана на прага на нейната и понечи да влезе, тя не го спря.
Не го спря, когато сложи ръце на раменете й и отново я целуна.
Не го спря, когато вдигна пуловера й, за да я погали.
Не го спря...
Но в мига, в който се отпусна в прегръдките му, образът на тъмнокосата жена от рекламата се изпречи между двама им. Видя тънката й талия, загорелия й корем с очертани мускули, опънатите назад фини ръце. Стисна зъби, прибра си корема, глътна го с всичка сила, за да не почувства той тльстините, „дебела съм, грозна съм, ще ме разсъблече и ще види..Видя се гола, притисната до него -раждала жена с тънка и права коса на клечки, с дребни пъпки по гърба, пълна, с памучни бели гащи...
Отблъсна го: „Не, не, моля ви, не.“
Той се отдръпна учуден. Подчини се. Извини й се и с уж нехаен тон каза:
- Няма да ви досаждам повече. Да забравим. Ще се видим ли утре на закуска?
Тя кимна и го проследи с поглед как излиза от стаята, а в гърдите й напираха ридания.
- Нула, Шърли! Аз съм кръгла нула. Той ме прегърна, целуваше ме, беше тожова хубаво, тожова хубаво, а от ума ми не излизаше мисълта за тльстините ми, за памучните гащи... Той си тръгна, а аз неудържимо плаках... Сутринта на закуската си говорихме нор-мално, сякаш нищо не се беше случило. Той беше много любезен, сърдечен, току ми подаваше панерчето с кроасаните, попита ме дали съм спала добре, в кожо часа тръгва влака ми. Отказвах да сложа в уста дори хапка от кроасана, бях бясна, боях се, че може да стана още по-дебела. Този мъж е мечтата на живота ми, а аз го отблъснах! Луда съм, сигурно съм полудяла... Край, за ншцо не ставам. Животът ми свърши.
Шърли я остави да довърши и без да спира да разточва кората за сладкиша, който правеше, отсече:
- Животът ти не е свършил, а едва започва. Единственият проблем е, че ти не го знаеш. Току-що написа книга, която се оказа истински триумф...
- Не е моя.
- Не я ли написа ти въпросната книга?
- Да, обаче...
- Няма обаче, има ти и никой друг - заяви Шърли и я посочи заплашително с точилката.
-Да, но...
- Но не знаеше, че можеш да пишеш. Следователно, да бъдем справедливи, сестра ти ти направи услуга... Нямаше да напишеш книгата, ако тя не те бе помолила, а на всичкото отгоре и ще спечелиш доста пари.
- Така е, вярно е.
- Благодарение на нея откри, че можеш. Печелиш точка. Сега ми направи удоволствието да забравиш книгата. Забрави я и си живей тихо и кротко живота... Пиши. Пиши за себе си! От свое име. Желаеш един мъж и го отблъскваш, искаш да пишеш и се колебаеш, мамка му, стига, Жо, отчайваш ме с тези твои колебания и съмнения. И най-вече, най-вече престани да повтаряш, че си грозна и дебела! Не, не си.