Жълтите очи на крокодилите

Те кимнаха успокоени и се сдърпаха при избора на филма. Александър искаше „Матрицата“, а Зое - „Спящата красавица“. Филип ги сдобри с предложенето за „Убиецът живее на № 21“.

-    Зое, ще останеш доволна. Малко ще се уплашиш, но краят е хубав.

Настаниха се пред телевизора и докато Филип зареждаше касетата, двете деца се спогледаха сериозно като съучастници.

Лука й беше споменал преди шест месеца: „През октомври в Монпелие ще има симпозиум, посветен на сакралното в средновековието. Аз ще участвам, вие можете да се запишете и да изнесете реферат по темата. Още една публикация ще бъде плюс за вас.“ И сега тя заминаваше при него в Монпелие. Неговият доклад беше за петък. Нейният бе предвиден за събота следобед.

След дългото лятно отсъствие той се бе появил отново. Не даде никакви обяснения. Един прекрасен ден го срещна в библиотеката. Не посмя да го разпитва. Той се поинтересува любезно: „Приятно ли прекарахте лятото? Добре изглеждате, отслабнали сте, отива ви... Купих си мобилен телефон, за което се ненавиждам, но съм принуден да призная, че има полза от него. Не знаех къде да ви се обадя през лятото, нямах номера ви. Да, и двамата сме изостанали от времето.“

Тя го дари с усмивка, развълнувана, че той каза „двамата“, смутена, че се уеднаквява с нея. В следващия миг стреснато се впусна да изброява прелестите на лятото, Довил, Париж през август, почти празната библиотека, спокойното улично движение, бреговете на Сена, плажа в сърцето на града.

Дойде да я посрещне на гарата. Усмихнат, с вечния си дъфел, с тридневна брада, от която хлътналите му бузи бяха потъмнели. Изглеждаше щастлив, че я вижда. Грабна чантата й и я поведе към изхода, сложил леко ръка на рамото й. Тя вървеше, оглеждаше се наляво и надясно да види дали хората я забелязват в компанията на такъв красавец. Издигаше се в собствените си очи.

-    И аз си взех мобилен.

-    А, чудесно... Ще ми дадете номера си.

Минаха покрай будка за вестници. „Смирената кралица“ запълваше цял рафт на витрината. Жозефин се стресна.

-    Видяхте ли? - обърна се към нея Лука. - Какъв успех! Купих си я заради голямата шумотевица покрай излизането й и трябва да ви кажа, че не е никак лоша. Никога не чета съвременни романи, но ми се прииска да го прочета заради епохата, в която се развива действието. Изгълтах го буквално на един дъх. Добре е написан. Вие четохте ли го?

Жозефин измърмори „да“ и побърза да смени темата. Попита как протичат сбирките. Да, лекциите били интересни, докладът му се приел добре, да, щели да го публикуват.

-    А днес, ако нямате нищо против, ви каня на вечеря. Запазил съм маса в ресторант на брега на морето. Много ми го похвалиха...

Следобедът мина бързо. Тя говори двайсет минути с ясен и сигурен глас пред трийсетината души, насядали в залата. Стоеше изправена и сама се учуди на тази новопридобита самоувереност. Няколко колеги дойдоха да я поздравят. Един от тях спомена за успеха на „Смирената кралица“, щастлив, че XII век най-после заема полагаемото му се почетно място и най-вече е изчистен от повтаряните до втръсване клишета. „Хубав текст, добра работа“ - каза на тръгване. Жозефин не разбра дали имаше предвид реферата, или романа, после се сети, че и двете бяха с еднакво авторство. „Накрая ще взема да забравя, че аз съм авторът на романа!“ - си каза тя, докато подреждаше листовете.