Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Срещнаха се с Лука в хотела. Отидоха с такси до ресторанта, който се намираше на плажа „Карнон“, и се настаниха на маса досами брега.
- Не ви ли е студено? - попита той, разгръщайки менюто.
- Не. Това външно отопление ми опече раменете - засмя се тя и посочи с брадичка поставения наблизо мангал.
- Като ви опече цялата, ще ви включат в менюто - засмя се той.
Изглеждаше напълно променен. Сякаш се бе подмладил и станал
по-безгрижен, изплувал бе от обичайните сенки, които обикновено го затулваха.
Тя се чувстваше весела, лека. Хвърли поглед на листа и реши да си поръча същото като него. Той избра виното. „За пръв път го виждам тожова спокоен, може би и на него му е приятно да е с мен.“
Той се интересуваше от дъщерите й, попита я дали е искала да има деца, или Ортанс и Зое са плод на случайностите на брака. Тя го погледна учудено. Досега не си беше задавала подобен въпрос.
- Всъщност, да ви кажа право, преди не се замислях много-мно-го. Животът ми стана по-сложен, откакто се разделихме с Антоан. Но и по-интересен... Преди се оставях на живота да ме носи, омъжих се, родих деца и нямах нищо против да остарея до мъжа си, да стана баба. Скромен, тих живот. Раздялата ме събуди...
- А събуждането трудно ли беше?
- Доста трудно, да.
- Спомняте ли си, когато отидохме на кино, първия път, казахте, че пишете книга, после се поправихте, исках да разбера дали е било грешка на езика, или...
- Така ли съм казала? - попита Жозефин, за да спечели време.
- Да. Трябва да пишете, представяте историята по много образен начин. Днес следобед ви слушах.
- А вие? Вие защо не пишете?
- Защото, за да пиша, е нужно да съм материално осигурен. И да имам своя гледна точка. Да разбера кой съм... Нещо, което все още не съм разбрал.
- А създавате у околните тъкмо обратното впечатление.
- Така ли?
Той повдигна вежда, лицето му се изкриви от болезнена гримаса, ръката му въртеше чашата вино.
- Тогава да кажем, че външността лъже... Всъщност тя винаги лъже. Знаете ли, ние си приличаме по едно нещо - и двамата сме самотници... Наблюдавам ви в библиотеката, не говорите с никого, много съм поласкан, че проявявате интерес към мен.
Тя се изчерви:
- Подигравате ми се!
- Не, съвсем сериозно. Работите, без да откъсвате поглед от книгите, и си тръгвате тихо като мишле. С изключение на случаите, когато разпилявате книгите по пода!
Жозефин се разсмя.
Около вечерята витаеше някаква атмосфера на нереалност. Жо някак не успяваше да се убеди, че наистина е тя, че седи насреща му на терасата на морския бряг. Свенливостта я напускаше, в гърдите й се надигаше желание да разтвори душата си, да се разприказва. Ресторантът се беше напълнил и първоначалното спокойствие бе изместено от шумни разговори. Налагаше се да се навеждат през масата, за да се чуват, което подсилваше чувството за близост.
- Лука, бих искала да ви попитам нещо много лично...
Реши, че смелостта й идва от виното и от морския бриз на отминаващо лято, който повдигаше леко белите покривки на масите, късите поли на жените. Чувстваше се добре. И всичко наоколо сякаш излъчваше същото добро самочувствие. Нощната влага рисуваше гирлянди по паркета и те й действаха насърчително. Имаше необичайното усещане, че е в съзвучие с обстановката. Предусещаше, че щастието е на една ръка разстояние, и не искаше да го изпусне.
- Никога ли не сте се женили? Никога ли не сте искали да имате деца?
Той не отговори. Помръкна, зарея поглед, изпъна устни в две горчиви тънки черти.
- Предпочитам да не отговарям, Жозефин...
В нея отново се надигна болезненото чувство, че е казала нещо неуместно.
- Съжалявам, не исках да ви засегна.
- Не сте ме засегнали. Всъщност аз пръв започнах да задавам лични въпроси...
„Но ако си говорим само за най-общи неща или за средновековието, никога няма да научим нищо един за друг“ - възкликна тя наум. През лятото, прелиствайки списанията, го беше видяла на реклама за мъжки парфюм. Бе прегърнал висока жена с елегантен силует и тъмна дълга коса, която се смееше, отметнала назад глава. Жо дълго изучава рекламата - в погледа на Лука искреше непозната за нея сила. Властно и непоколебимо желание. Мъжете със сигурност щяха да поискат да си купят този парфюм, за да са като него. Почуди се дали да не си пусне косата да порасне като на тъмнокосата красавица от рекламата.