Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Защо тогава се виждам такава, можеш ли да ми обясниш?
- Одри Хепбърн е била убедена, че е грозна, я си спомни. Всички се смятаме за грозни!
- Ти не!
- Да кажем, че за разлика от теб аз съм получила повече обич в детството си. Имах страхотната любов на майка ми, която трябваше скришом да ме обича, но ме обичаше безкрайно. Както и баща ми!
- Каква беше майка ти?
Шърли се поколеба за миг, набучка с вилица разточеното тесто и подзе:
- Не беше от приказливите, не беше експанзивна, но щом влезех в стаята, лицето й се озаряваше, бръчките й се изглаждаха, притесненията й се изпаряваха. Не ме прегръщаше, не ме целуваше, но ме гледаше с такава огромна любов! Усещах я с такава сила, че понякога нарочно се връщах в стаята, за да видя отново и отново радостта на лицето й! Тя ме изгради мълчаливо, без да ми се меси, даде ми такава солидна основа, че за мен не съществуват съмненията, които те терзаят...
- А баща ти? - продължи Жозефин, учудена, че Шърли заговори за детството си, и с намерение да се възползва и да я доразпита.
- И той беше такъв. Също тожова тих и дискретен като майка ми.
Никога никакъв жест пред хората, нито целувка, нито прегръдка. Не му беше присъщо. Но винаги можех да разчитам на него. Това важеше и за двамата, а да ти кажа, животът им не винаги е бил лесен... За теб това е непознато. Ти си израснала самотна, неуверена. И до днес все още си нестабилна, но ще се справиш, Жо, ще се справиш!
- Вярваш ли? След случилото се онази нощ с Лука не ми се вярва...
- Това е просто епизод, перипетия. Не е краят. И ако не се получи с него, ще стане с друг някой...
Жозефин въздъхна и започна да брои резенчетата ябълка, които Шърли нареждаше върху тестото.
- Защо ги режеш толкова тънки?
- Защото е по-вкусно... Стават по-хрупкави.
- Къде се научи да готвиш?
- В кухнята...
- Много остроумно!
- Край на откровенията за днес, красавице моя. Прекалено си развързах езика... Знаеш ли, че си станала голяма хитруша?
Шърли метна ябълковия сладкиш във фурната, нагласи часовника и предложи на Жозефин да отворят бутилка хубаво вино, за да отпразнуват новия й живот.
- Новия ми живот или последния ми провал?
- Уоиг пеу Ше, зйфкП6
Тъкмо пиеха за новата и смела Жозефин, когато Гари влезе в кухнята, следван по петите от Ортанс. Той държеше мотоциклетна каска, косата му стърчеше на всички страни. Приближи се до майка си и я целуна по главата.
- Готова ли си със сладкишите, миличка мамо? Ако искаш, да ги разнеса. Един приятел ми даде мотора си...
- Не искам да караш мотор. Много е опасно! - извика Шърли и удари по масата. - Сто пъти съм ти казвала!
- Ще съм с него и ще го наглеждам - намеси се Ортанс.
- Как не! Той ще кара, ще се обръща назад към теб и ще катастрофирате. Не! Аз сама ще се оправя, а и Жо може да ме придружи.
Жо кимна. Двамата младежи се спогледаха с въздишки.
- Няма ли останало парче сладкиш, умирам от глад - избоботи Гари.
- Говори ясно, нищо не ти разбирам. Вземи това крайче, много е препечено... Ти искаш ли, Ортанс?
Ортанс наплюнчи пръст и лапна няколко трохи.
- От сладкиши се дебелее...
- За теб няма опасност - отвърна Жозефин с усмивка.
- Мамо, ако искаш да си слаба, трябва да постоянно да внимаваш.
- Да ви кажа, имам новини от Макс - продължи Гари с пълна уста. - Върнал се е в Париж и живее при майка си... До гуша му дошло да се занимава с кози!
- Върна ли се на училище?
- Не. Тъй като е навършил шестнайсет, училището вече не е задължително...
- И с какво се занимава? - попита разтревожена Жозефин.
- Мотае се... Дойде в гимназията да ни види.
- Зле ще свърши - произнесе се Ортанс. - Продава дрога и играе покер по интернет с майка си...
- А госпожа Бартийе? - пак се обади Жозефин.
- Разправя, че я издържал някакъв патрав. Макс така го нарича... Патрав!
- Макс можеше да е супер момче - въздъхна Жозефин. - Май трябваше да го оставя при нас, вкъщи...
- Ако Макс беше останал у нас, аз щях да се махна! - отсече Ортанс. - Идваш ли, Гари, ще пробваме как върви скутера... Обещавам ти, Шърли, няма да кара като луд.
- Къде ще ходите?
- Ирис ни предложи да отидем да я погледаме. Ще я снимат за списание „Ел“ в студио „Пин ап“. Започва след час. Гари ще ме закара и ще поостанем малко. Ирис иска мнението ми за тоалетите си. Помоли ме да се погрижа за имиджа й. Другата седмица двете ще обиколим магазините...
- Тази работа не ми харесва, никак не ми харесва - промърмори Шърли. - Гари, нали ще внимаваш, обещай ми! Сложи си каската! И за вечеря да сте тук!