Онова, което не ме убива

Двама от високопоставените шефове в АНС, Йоаким Баркли и Браян Абът, са били задържани по подозрение в тежка икономическа престъпност и са били уволнени незабавно в очакване на съдебния процес.

„Това е срамно петно за нашата организация и не сме пестили сили, за да преодолеем проблема и да потърсим отговорност от виновниците. Онзи, който работи в АНС, трябва да има висок морал и обещаваме по време на съдебния процес да проявим толкова голяма прозрачност, колкото грижата за националната ни сигурност разрешава“, заяви началникът на АНС, адмирал Чарлс О’Конър пред АП.

С изключение на дългия цитат от адмирал О’Конър телеграмата не беше особено съдържателна и не споменаваше нищо за убийството на Балдер или каквото и да било друго, което да се свърже с развоя на събитията в Стокхолм. Микаел, естествено, разбра какво имаше предвид Ерика. Сега, когато новината бе излязла, и „Уошингтън Поуст“, и „Ню Йорк Таймс“, и цялата пасмина тежкарски американски журналисти щяха да се нахвърлят на историята и кой знае какво щяха да извадят на бял свят.

— Това не е добре — каза той, без да губи присъствие на духа. — Но се очакваше.

— Така ли?

— Това е част от същата стратегия, която ги е накарала да ме потърсят. Ограничаване на щетите. Искат отново да поемат инициативата.

— Какво имаш предвид?

— Имало е причина да ми подхвърлят всичко това. Веднага се досетих, че има нещо гнило. Защо му беше на Ед незабавно да иска да говори с мен тук в Стокхолм, и на всичкото отгоре в пет сутринта?

Ерика, разбира се, бе уведомена за източниците и информацията на Микаел.

— Значи, мислиш, че действията му са били санкционирани отгоре?

— Подозирах го от първия миг. Отначало не схващах какво точно става. Просто усещах, че нещо намирисва. После обаче говорих с Лисбет.

— И тогава схвана?

— Тогава разбрах, че Ед знае точно какво е изровила, когато ги е хакнала, и че с пълно право се е опасявал, че ще го науча до последната подробност. Искал е да ограничи тази щета, доколкото му е било възможно.

— Но не ти е предоставил точно история с щастлив край.

— Разбирал е, че няма да повярвам на нещо твърде розово. Подозирам, че ми е дал точно колкото да се задоволя и да си получа сензацията, без да се заравям по-надълбоко.

— Но явно го очаква изненада.

— Поне можем да се надяваме, но не знам как да продължа. АНС е затворена врата.

— Дори за стара хрътка като Блумквист?

— Дори за него.