Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Някога се бе носила из подобни зали с естествено достойнство: Вижте ме, ето че идвам. Сега бе плаха и свенлива, с мъка преглъщаше, макар закуската да бе разкошна. Аугуст седеше до нея и си пишеше компулсивните цифрови редици, той също не ядеше нищо, но поне поглъщаше безумни количества прясно изцеден портокалов сок.
Новият ѝ криптиран телефон звънна и в първия момент това я уплаши. Но явно беше жената, която ги бе изпратила тук. Доколкото знаеше, никой друг не разполагаше с номера и жената сигурно просто искаше да знае дали са пристигнали благополучно. Затова Хана започна многословно да разказва колко фантастично е всичко. За свое изумление обаче бе прекъсната рязко:
— Къде сте?
— Закусваме.
— Приключвайте и се качвайте в стаята. Двамата с Аугуст трябва да работим.
— Да работите?
— Ще ви изпратя няколко уравнения, които искам да погледне. Разбрано?
— Не разбирам.
— Просто ги покажи на Аугуст, после ми се обади и ми кажи какво е написал.
— Окей — отвърна Хана втрещено.
След това награби два кроасана и една канелена кифла и поведе Аугуст към асансьорите.
Всъщност Аугуст само ѝ бе дал началния тласък, но и това бе достатъчно. Сега виждаше по-ясно собствените си грешки и можеше да направи нови подобрения в своята програма. Затова работи дълбоко съсредоточена часове наред, чак докато небето навън помръкна, а снегът пак започна да се сипе. Ала внезапно — това беше още един от миговете, които винаги щеше да носи в себе си с файла пред очите ѝ се случи нещо странно — разпадна се и промени формата си. През тялото ѝ сякаш премина електрически ток. Лисбет победоносно вдигна във въздуха свития си юмрук.
Беше открила личните ключове и декриптирала документа. За кратък миг бе толкова преизпълнена с това, че изобщо не бе в състояние да чете. После започна да изучава съдържанието и смайването ѝ нарастваше с всеки изминал миг. Въобще възможно ли беше? Бе абсолютно взривоопасно и надминаваше най-смелите ѝ очаквания, а фактът, че изобщо бе написано и протоколирано, можеше да се дължи само на сляпото доверие в RSA криптирането. Но ето го пред очите ѝ, черно на бяло, всичкото им мръсно бельо. Текстът определено не беше лесен за тълкуване и преливаше от вътрешен жаргон, странни съкращения и зашифровани препратки, но тя познаваше материята и бе изчела горе-долу 4/5 от текста, когато на вратата се позвъни. Не обърна внимание.
Сигурно беше пощальонът, който не можеше да напъха някоя книга в процепа за писма. После обаче пак се сети за есемесите от Камила и погледна на компютъра си какво показваше камерата на стълбището. Застина.
Не беше Камила, а другото ѝ опасение, за което направо бе забравила. Беше проклетият Ед, който по някакъв начин бе успял да я издири. Не че изобщо имаше някаква прилика със снимките му в интернет. И все пак не можеше да се сбърка, пък и изглеждаше ядосан и решителен, та умът на Лисбет затиктака. Какво да прави? Не ѝ хрумна нищо по-добро, освен да изпрати файла от АНС на Микаел по PGP линка.
След това изключи компютъра и се изправи с усилие, за да отвори.
Какво се беше случило с Бублански? Соня Мудиг недоумяваше. Измъчената физиономия, която беше гледала през изминалите седмици, бе изчезнала, сякаш отнесена от бурята. Сега се усмихваше и си тананикаше. Определено имаше на какво да се радва. Убиецът бе заловен. Аугуст Балдер бе оцелял въпреки два опита за убийство, а те самите бяха разбрали голяма част от мотивите и разклоненията на компанията за научни изследвания „Солифон“.
Същевременно обаче оставаха множество въпроси, а онзи Бублански, когото познаваше, не ликуваше нахалост. По-скоро имаше навика да се съмнява в себе си дори в мигове на триумф, ето защо тя не разбираше какво го бе прихванало. Разхождаше се из коридора целият грейнал. Дори сега, както седеше в стаята си и четеше безсъдържателния разпит, който полицията в Сан Франциско бе провела със Зигмунд Екервалд, на устните му бе изписана усмивка.
— Соня, скъпа моя колежке, ето те и теб!
Тя реши да не коментира преувеличения ентусиазъм в поздрава. Мина направо по същество.