Онова, което не ме убива

— За Сталин?

— Че Сталин не се задоволявал с виновните, ами се нахвърлял и на децата, и на внуците, и на целия род. Искаше да каже, струва ми се, че неговият шеф е същият.

— Значи се е тревожел за дъщеря си.

— Колкото и да го е мразела, да. Тогава понечих да кажа, че можем да уредим момичето в програмата за защита на свидетелите, но Холстер ставаше все по-неконтактен. Изпадна в безсъзнание и издъхна час по-късно.

— Нищо друго?

— Нищо повече от това, че един заподозрян суперинтелект е изчезнал, както и че още не разполагаме с никакви следи от Андрей Зандер.

— Знам, знам.

— Както и че всички, които имат възможност да го сторят, мълчат като риби.

— Забелязвам. Нищо няма да получим гратис.

— Не, всъщност едно нещо получихме все пак — продължи Соня. — Нали знаеш, мъжа, когото Аманда Флуд разпозна от рисунката със светофара на Аугуст Балдер.

— Старият актьор.

— Точно той, казва се Рогер Винтер. Аманда го преслуша само информативно, за да провери дали е имал някаква връзка с детето или Балдер и не мисля, че е очаквала кой знае какво от това. Рогер Винтер обаче го хванало шубето и още преди Аманда да започне да го притиска, изредил цял каталог с грехове.

— Охо?

— Да, и далеч не са невинни историйки. Знаеш, Ласе Вестман и Рогер са стари другари от младините в „Театъра на революцията“. Имали обичая често да се виждат на „Туршгатан“ следобедите, когато Хана я нямало. Плещели глупости и пиели. Обикновено Аугуст си седял в съседната стая и се занимавал със своите пъзели, та нито Ласе, нито Рогер ги било грижа, ала в един от онези дни момчето било получило голям, дебел учебник по математика от майка си, който съвсем очевидно бил над неговото ниво. При все това той го разлиствал и издавал различни звуци, като да бил превъзбуден. Ласе се подразнил, издърпал книгата от ръцете му и я хвърлил на боклука. Това очевидно вбесило Аугуст, който получил някакъв пристъп, и тогава Ласе го сритал три-четири пъти.

— Лошо.

— Това било само началото. Впоследствие Аугуст станал съвсем странен, каза Рогер. Започнал да се вторачва в тях с особен поглед, а един ден Рогер открил дънковото си яке накълцано на ситни парченца, друг ден пък някой бил излял до една бирите от хладилника, разбил бутилките с алкохол и не знам…

Соня се възпря.

— Какво?

— Разразила се някаква позиционна война и подозирам, че в своите пиянски мании за преследване Рогер и Ласе са започнали да си внушават всевъзможни чудатости, свързани с момчето, дори започнали да се боят от него. Не е лесно да се разбере психологическият фон. Като че ли намразили Аугуст не на шега и понякога му се нахвърляли заедно. Рогер каза, че това го карало да се чувства отвратително и че впоследствие никога не говорел с Ласе по въпроса. Не искал да удря, но не можел да се сдържи. Сякаш си връщал детството, така каза.

— Това пък какво значи?

— Не е лесно да се схване, но очевидно Рогер Винтер има по-малък брат инвалид, който през всичките им години на израстване е бил прилежният, надарен син. Докато Рогер разочаровал всички, брат му получавал похвали и отличия, бил високо ценен и подозирам, че това е породило немалко горчивина у баткото. Може би Рогер несъзнателно е отмъщавал и на брат си. Не знам, или пък…