Онова, което не ме убива

— Мислиш се за много печена, а? — рече той.

— Мразя непредвидените посещения.

— Мразя хората, дето ми хакват системата, така че сме квит. Но сигурно искаш да знаеш как те намерих?

— Все ми е тая.

— Открих те чрез фирмата ти в Гибралтар. Не е било много хитро да я кръстиш „Осата Ентърпрайсиз“.

— Явно не.

— За умно момиче си допуснала необичайно много грешки.

— За умно момче си се хванал на работа на доста вмирисано място.

— Може и да е доста вмирисано, но има нужда от нас. Светът навън не ухае по-приятно.

— Особено с такива момчета като Джони Инграм.

Това не го беше очаквал. Наистина не го беше очаквал. Обаче запази самообладание — в това също го биваше.

— Забавна си — каза ѝ.

— Мегаяко. Да поръчваш убийства и да си сътрудничиш с негодници в руската Дума, за да печелиш тлъсти пачки и да отървеш собствената си кожа, наистина е комично, нали? — рече тя и той вече не можеше да се прави на интересен, за миг дори не бе в състояние и да мисли.

Откъде, по дяволите, беше измъкнала това? Усети, че му се завива свят. После си каза, няма как, тя блъфира. Ако за секунда ѝ бе повярвал, то бе само защото той самият в най-ужасните си моменти си бе представял, че Джони Инграм се е провинил тъкмо в нещо подобно. И все пак, след като си бе скъсал задника от бачкане, Ед знаеше по-добре от всеки друг, че не съществуваха абсолютно никакви доказателства в тази насока.

— Не се мъчи да ми пробутваш всякакви глупости — отвърна той. — Разполагам със същия материал като теб и още маса отгоре.

— Не съм толкова сигурна, Ед, освен ако и ти не си се сдобил с личните ключове за RSA алгоритъма на Инграм?

Ед Нийдъм я изгледа и го обзе чувство за нереалност. Нима го бе декриптирала? Не беше възможно. Дори той с всичките ресурси и експерти, които му бяха на разположение, не бе сметнал за нужно дори да опита.

А ето че тя твърдеше… Отказваше да повярва. Трябва да бе сполучила другояче, може би на практика в най-тясното обкръжение на Инграм имаше доносник? Не, би било еднакво немислимо.

— Ето как стоят нещата, Ед — заяви тя с повелителен тон. — Казал си на Микаел Блумквист, че възнамеряваш да ме оставиш на мира, ако ти разкажа как проведох атаката си. Възможно е и да говориш истината. Също така е възможно да блъфираш или изобщо да нямаш думата. Може да са на път да те изритат. Не виждам никаква причина да се доверявам на теб или на онези, за които работиш.

Ед си пое дълбоко дъх и се опита да отвърне на удара.

— Уважавам позицията ти — отговори той. — Но колкото и странно да звучи, винаги удържам на думата си. Не че съм особено свестен човек, напротив. Аз съм жаден за мъст откачалник, точно като теб, момичето ми. Ала нямаше да оцелея, ако бях изменял на хората в напечени ситуации. И на това можеш да не вярваш, ако щеш, ала онова, в което не бива да се съмняваш, е, че ще ти стъжня животеца, ако не проговориш. Ще съжаляваш, че изобщо си се родила, вярвай ми.