Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
След унижението на Ингарьо далеч не беше невъзможно Камила да се готви за нова атака, с още по-голяма мощ, или пък със същия успех АНС да нахлуе в апартамента. По този параграф Лисбет не хранеше абсолютно никакви илюзии. Сега обаче, на сутринта, прогони тази мисъл и влезе в банята с решителна крачка, съблече се от кръста нагоре и огледа раната си.
Стори ѝ се, че изглежда по-добре, и в пристъп на безумие реши да се отправи към боксовия клуб на „Хурншгатан“ и да проведе една тренировка.
Да избие болката с болка.
След това седеше смазана в съблекалнята, едва имаше сили да мисли. Мобилният ѝ телефон избръмча. Не му обърна внимание. Влезе под душа и остави топлата вода да се стича по тялото ѝ. Мислите ѝ започнаха да се проясняват и в съзнанието ѝ отново изникна рисунката на Аугуст. Този път обаче погледът ѝ бе привлечен не от самата скица с убиеца, а от нещо изписано най-отдолу на листа.
Лисбет бе видяла рисунката едва за няколко кратки мига горе във вилата на Ингарьо, като веднага след това се бе съсредоточила върху сканирането и изпращането ѝ на Бублански и Мудиг. Ако изобщо бе разсъждавала над нея, то бе, за да си каже, както и всички останали, колко поразително точно и детайлно е възпроизвеждането. Сега обаче, когато отново я извика в съзнанието си, фотографската ѝ памет бе далеч по-заинтригувана от уравнението, изписано под самата рисунка. Лисбет излезе от душа вглъбена в себе си. Проблемът беше, че едва долавяше мислите си — пред съблекалнята Обинзе вдигаше голяма олелия.
— Млъквай — изкрещя му тя. — Мисля!
Това не помогна особено. Обинзе беше пощурял и някой друг, не и Лисбет, сигурно би го разбрал. Обинзе се беше учудил от това, колко уморено и сякаш без желание беше бъхтила чувала с пясък, а малко след това се бе обезпокоил, когато я видя да провесва глава и да криви лице от болка. Накрая, с една изненадваща маневра се бе втурнал и навил ръкава на тениската ѝ, при което откри раната и просто побесня. Очевидно още не му беше минало.
— Ти си идиотка, знаеш ли. Напълно си побъркана! — крещеше той.
Тя се чувстваше твърде слаба, за да му да отговори. Силите съвсем я бяха напуснали и видяното на рисунката избледня в мислите ѝ. Съвършено омаломощена, Лисбет седна на скамейката в съблекалнята. До нея седеше Джамила Ачебе, здравенячка, с която тя имаше обичая както да се боксира, така и да преспива, по правило в тази последователност, понеже когато се бъхтеха най-яростно, изживяваха боя като дива прелюдия. На няколко пъти не се бяха държали съвсем прилично под душа. Никоя от двете не беше голяма любителка на етикета.
— Всъщност съм съгласна с плямпалото там отвън. Ти си умопобъркана — отбеляза Джамила.
— Може би — отвърна Лисбет.
— Тая рана изглежда отвратително.
— Лекува се.
— Но си имала нужда да се боксираш.
— Очевидно.
— Да отидем ли у нас?
Лисбет не отговори. Телефонът ѝ пак избръмча и тогава тя го измъкна от черния си сак и погледна дисплея. Имаше три есемеса с идентично съдържание от таен номер. Когато ги изчете, тя сви юмруци и доби съвършено смъртоносен вид. Тогава Джамила усети, че щеше да е най-добре да отложи секса.
В шест сутринта Микаел се събуди с някои блестящи идеи, а по пътя към редакцията статията сама се подреди в главата му. Във вестника работи дълбоко съсредоточен, без въобще да забелязва какво се случва наоколо му, макар на моменти да се разсейваше, спомняйки си за Андрей.
Въпреки че още не губеше надежда, той подозираше, че Андрей е пожертвал живота си за историята, и се мъчеше да почете колегата си с всяко изписано изречение. Репортажът беше замислен така, че на едно ниво да бъде история за убийството на Франс и за Аугуст Балдер, осемгодишното момче с аутизъм, което вижда как застрелват баща му, но въпреки своето увреждане намира начин да отвърне на удара. На друго ниво обаче му се щеше да се получи поучителен разказ за един нов свят на следене и шпионаж, където границите между законното и престъпното са заличени. Писането му вървеше като по вода. Думите просто се изливаха. Но проблеми все пак не липсваха.
Един стар познат от полицията бе изровил досието от разследването на неразкритото убийство на Кайса Фалк в Брума, младото момиче, което било приятелка на един от водачите в МК „Свавелшо“. Макар да не беше открит никакъв извършител и никой от изслушаните в хода на разследването да не бе особено сговорчив, Микаел все пак успя да схване, че клубът на мотоциклетистите бил разединен, а сред членовете на бандата се прокрадвал страх от онази, която един от свидетелите наричаше „Лейди Зала“.