Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Името ми е Фара Шариф — каза тя. — Професор съм по компютърни науки и бях близка приятелка на Франс Балдер.
— Да, разбира се — отвърна Бублански с внезапно смущение. — Седни, драга. Прости за бъркотията.
— Виждала съм и по-големи.
— Аха, сигурно. Случайно да си еврейка?
Беше идиотско от негова страна. Естествено, че Фара Шариф не беше еврейка, пък и какво значение имаше изобщо каква е или не е. Ала просто му се изплъзна. Почувства се ужасяващо неловко.
— Какво… не… от Иран съм, мюсюлманка, ако изобщо съм нещо понастоящем. Дойдох тук през седемдесет и девета година.
— Разбирам. Говоря глупости. На какво дължа тази чест?
— Когато разговарях с твоята колежка Соня Мудиг, не знаех достатъчно, а сега разполагам с повече сведения. Проведох дълъг разговор с професор Стивън Уорбъртън.
— Именно. И мен ме е търсил. Но тук е такъв хаос. Не намерих време да му звънна.
— Стивън е професор по кибернетика в Станфорд и водещ учен в сферата на технологичната сингулярност. Понастоящем работи в Машинния научноизследователски институт, институция, чиято цел е да накара изкуственият интелект да ни помага, а не обратното.
— Това звучи добре — отвърна Бублански.
— Стивън живее донякъде в свой собствен свят. Едва вчера научи за случилото се с Франс, та затова не се е обадил по-рано. Каза ми обаче, че е разговарял с Франс в понеделник.
— За какво?
— За научноизследователската му работа. Откакто замина за САЩ, Франс беше много потаен. Дори аз, с която беше близък, не знаех с какво се занимава, макар да бях достатъчно самонадеяна да си мисля, че горе-долу съм наясно. Оказа се, че съм грешала.
— В какво?
— Ще се постарая да не звучи твърде технически, но, изглежда, Франс не просто е доразвил своята стара AI програма, но е извел и нови алгоритми и нов топологичен материал за квантови компютри.
— Ето че все пак ми зазвуча твърде технически.
— Квантовите компютри са компютри на основата на квантовата механика. Засега това е доста ново. „Гугъл“ и АНС са инвестирали крупни суми в машина, която в някои области е повече от трийсет и пет хиляди пъти побърза от който и да било обикновен компютър. „Солифон“, където Франс все пак бе служител, също се занимава с подобен проект, но по ирония на съдбата — ако сведенията ми са верни — не може да се похвали с особен напредък.
— Окей — вметна Бублански неуверено.
— Голямото преимущество на квантовите компютри се състои в това, че основополагащите единици, квантовите битове, кюбитс, умеят да се суперпозиционират.
— Какво?
— Не само могат да заемат позициите 1 или 0 като традиционните компютри, а да бъдат 1 и 0 едновременно. Проблемът е, че се изискват особени изчислителни методи и задълбочени познания по физика, преди всичко относно онова, което наричаме квантова декохерентност, за да може подобни машини да работят сносно, а тук не сме стигнали особено далеч. На този етап квантовите компютри са прекалено специализирани и утежнени. Ала по всичко личи, че Франс — как бих могла да обясня това най-добре? — е намерил методи, които са можели да ги направят по-гъвкави, по-подвижни и самоуки, и тук очевидно е поддържал връзка с редица експериментатори, т.е. лица, които са можели да тестват и потвърдят неговите резултати. Постигнатото от него е било велико — поне би могло да е такова. Но е изпитвал не само гордост, и тъкмо затова, разбира се, се е обадил на Стивън Уорбъртън. Бил е дълбоко обезпокоен.
— Защо?
— Защото е подозирал, че в дългосрочен план творението му може да стане опасно за света, предполагам. А в краткосрочен план, защото е знаел разни неща за АНС.
— Какви неща?
— За някои от тях нямам представа. Явно е надникнал в най-мръсните дялове на техния промишлен шпионаж. Но за други съм съвсем наясно. Днес е известно, че организацията полага големи усилия за разработването именно на квантови компютри. За АНС това би бил същински рай. С една ефективна машина в бъдеще ще могат да разбият всички криптирания, всички дигитални системи за сигурност. При такива обстоятелства никой няма да може да се предпази от бдящото око на организацията.
— Ужасяваща перспектива — отбеляза Бублански с тон, който учуди и него самия.
— Всъщност обаче съществува и сценарий, който е още по-лош — подобно нещо да попадне в ръцете на закоравели престъпници — продължи Фара Шариф.