Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Обзе я ведро спокойствие. Очакваше я научният й труд. Трябваше да поработи върху него. Да се върне в библиотеката при старите писания и историческите трудове.
А някой ден ще напише нова книга.
Книга, която ще бъде нейна, само нейна. „Какво ще кажете, звезди?“
Марсел Гробз излезе от сградата на летището, хвърли куфарите в багажника на колата и се настани на седалката до шофьора си.
- Изтощен съм, драги ми Жил! Прекалено съм възрастен вече за такива дълги полети.
- Така си е, Шефе. Цял месец обикаляне, смяна на хотели, а и часовата разлика, хич не е лесно!
- Кучешки студ е тук! Още сме краят на октомври, а сякаш иде ледников период. Там ухаеха вишните... Не съм ли много скапан?
Жил хвърли бърз поглед към Марсел Гробз и отсече, че Шефа е свеж като краставичка.
- Бива си те! Тук-там е на бабуни краставичката. Колкото и да се трепя, колкото и да тичам като гламав, не мога да стопя паласките. А иначе - какво ново? Купил ли си ми вестници?
- На задната седалка са. Книгата на заварената ви дъщеря госпожа Дюпен жъне грандиозен успех...
- Написала е книга?
- Дори майка ми си я купи и страхотно я хареса!
- Олеле, сега ще ми надуят главата! А иначе...
- Иначе нищо. Закарах колата на преглед, както ми казахте. Всичко е наред. Къде да ви карам?
- В службата.
- Няма ли да минете първо през къщи?
- В службата, ти казвам...
Да види Жозиан. Когато говореха по телефона, тя се държеше студено. Едва го слушаше и изобщо не беше любезна. Да, не, знам, ще видя, ще говорим, като се върнеш. Може да е започнала пак да се среща с оня Шавал! Развратно копеле!
- Нещо ново за Шавал?
Шофьорът му Жил Лармоайе беше приятел с Шавал. Двамата често обикаляха нощните заведения. Жил му беше разказвал за бурните им нощи, за оргиите по разните съмнителни барове, „задник отляво, задник отдясно, при Шавал няма празно“, на сутринта отново стягаха вратовръзките и отново започваше бачкане, Шавал в офиса, Жил зад волана. Жил нямаше грам амбиция. Марсел се беше опитал да го уреди някъде, но Жил обичаше само едно: колите. За да го зарадва, Марсел ги сменяше на всеки две години.
- А, не знаете ли?
Марсел се оглеждаше в огледалото на сенника. „Това под очите ми не са сенки, а направо черни ями!“
-Кое?
- Шавал. Загубил си е ума по племенницата ви...
- Малката Ортанс?
- Същата! Разказа му играта! Страшна работа... Кара го да пълзи на четири крака! Досега да си е изял шапката, ако носеше шапка. От шест месеца се опитва да я прекара, ама не се получава! Всяка нощ си помага саморъчно вкъщи под чаршафа. Направила го е луд.
Марсел избухна в смях, разведрен. Значи Шавал не се върти покрай Жозиан. Извади мобилния си и звънна в офиса.
- Душко, аз съм. В колата съм, на път към теб... Ти как си?
-Добре...
- Не се ли радваш да ме видиш?
- Танцувам от радост! - и му затвори.
- Проблем ли има, шефе?
- Жозиан. Държи се студено с мен, избягва ме. Затвори ми.
- О, мадамите... Само да им дойде оная работа, и хайде, сърдят се, без да знаем защо.
- В такъв случай оная работа я държи цял месец. И май ще ми излезе през носа! - той се отпусна удобно и реши да подремне. -Събуди ме, преди да стигнем, за да се освестя!
Появата му в офиса не развесели Жозиан. Тя дори не стана от стола си. Той разтвори ръце и понечи да я прегърне, но тя го отблъсна.
- Пощата е на бюрото ти. Както и списъкът на хората, които са те търсили. Пресяла съм имената.
Той отвори вратата на кабинета си, влезе, седна и видя най-отго-ре върху купчината писма снимката на мадамата от Лидо с проводени очи. Грабна я и нахилен се върна при нея.
- Заради това ли се мусиш от толкова време, душко?
- Не виждам нищо смешно. Поне на мен никак не ми е забавно!
- Леле, ти никак не си наясно. Ама никак! Това беше за заблуда на Анриет! Рьоне ми спомена, че един ден я видял да се върти наоколо, да души, нямало жива душа - естествено де, било първи май! Реших, че е много съмнителна тази работа, прегледах подробно документацията и открих, че един плик е отварян, а разписките в него съвсем сигурно са прекопирани - пликът със сметките на украинеца. Горката злобарка! Въобразява си, че държи доказателство как издържам метреса и злоупотребявам с общите пари. Мисли си, че ме е пипнала! Бях решил да й натрия носа. Оставих тази снимка на видно място в стаята, снимаха ни една вечер в „Лидо“ в компанията на важен клиент, една вечер, когато ти не пожела да ме придружиш. Измислих й дори име и тя се хвана на въдицата: души, търси, Анриет, търси! Номерът мина. А ти си се тревожила заради това през цялото време, докато ме нямаше?