Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Тогава да се надяваме, че там не ни чака нещо неприятно.
— Да се надяваме.
Ласе Вестман лежеше на пода в антрето на апартамента на „Туршгатан“, недоумявайки какво го беше сплашило толкова. Та това беше просто хлапачка, надупчена с пиърсинги пънкарка, която едва ли му стигаше и до гръдния кош. Трябваше да е в състояние да я изрита като някой досаден плъх. Но беше като парализиран и си даваше сметка, че това не се дължеше на начина, по който момичето се биеше, още по-малко на крака ѝ върху корема му. Имаше нещо друго, нещо по-непонятно — в погледа ѝ или в цялото ѝ същество. В продължение на няколко минути той просто лежеше като някой идиот и слушаше.
— Току-що ми бе напомнено — каза тя, — че в семейството ми има нещо ужасяващо сбъркано. Изглежда, че сме способни на какво ли не. На най-невъобразимите жестокости. Може би е някакво генетично смущение. Аз лично имам една особеност, когато става дума за мъже, които нападат жени и деца — ставам тотално опасна за живота им, а когато видях рисунките на Аугуст с теб и Рогер, ми се прищя да ви причиня и на двамата истинска болка. Мога да говоря дълго за това, но сега си мисля, че Аугуст преживя достатъчно, така че има известен малък шанс ти и твоят приятел да се отървете по-леко.
— Аз… — започна Ласе.
— Тихо — продължи тя. — Това не са преговори, нито е разговор. Просто излагам условията, това е всичко. Юридически няма никакви проблеми. Франс е бил достатъчно умен да запише апартамента на името на Аугуст. Иначе е валидно следното: ще си събереш партакешите за точно четири минути и ще се махнеш оттук. Ако ти или Рогер се върнете тук или по някакъв начин влезете в контакт с Аугуст, ще ви измъчвам толкова жестоко, че няма да сте в състояние да правите нищо приятно до края на живота си. През това време ще подготвя жалба до полицията относно тормоза, на който сте подложили Аугуст, а по този въпрос, както знаеш, не разполагаме само с рисунките. Съществуват и свидетелски показания от психолози и специалисти. Освен това ще се свържа за първи път с вечерните вестници и ще им разкажа, че разполагам с материал, който потвърждава и задълбочава онази представа за теб, която излезе наяве във връзка с малтретирането на Рената Капусински. Какво ѝ беше сторил, Ласе? Разкъса бузата ѝ със зъби и я нарита в главата?
— Значи, ще отидеш в пресата.
— Ще отида в пресата. Ще причиня на теб и приятеля ти всевъзможни неприятности. Но може би — казвам може би — ще избегнете най-ужасното унижение, ако никога повече не ви зърнат в близост до Хана и Аугуст и ако никога повече не навредите на жена. Всъщност не ми дреме за вас. Искам просто Аугуст и всички ние, останалите, да не ви виждаме повече. Затова се махаш, и ако се държиш като някой свенлив, дребен, изплашен монах, може и да е достатъчно. Съмнявам се обаче. Нали знаещ, повечето мъже, които тормозят жени, са рецидивисти, а ти си поначало негодник, но с малко късмет — може би… Разбра ли?
— Разбрах — отвърна той.
Мразеше се, че каза това, обаче не виждаше друга възможност, освен да се съгласи и да се подчини. Стана и отиде в спалнята, за да събере набързо малко дрехи. После си взе палтото и телефона и излезе през вратата. Нямаше представа къде да отиде.
Чувстваше се по-жалък, отколкото в целия си досегашен живот, а навън валеше неприятен, шибащ дъжд, примесен със сняг.
Лисбет чу входната врата да се затръшва, а стъпките да се изгубват по каменните стъпала. Погледна към Аугуст. Аугуст стоеше неподвижно с ръце изпънати надолу и гледаше настоятелно, а това я смущаваше. Ако до този момент бе държала нещата под контрол, сега изведнъж загуби увереност, а и какво, за бога, ставаше с Хана Балдер?
Хана сякаш бе на път да избухне в плач, а Аугуст… за капак на всичко започна да клати глава и да мърмори недоловимо, и този път не бяха никакви прости числа, беше нещо коренно различно. Лисбет копнееше с цялото си същество да се чупи оттам. Ала остана. Мисията ѝ още не бе приключена, ето защо извади от джоба си два самолетни билета и ваучер за хотел, а също и дебела пачка банкноти както в крони, така и в евро.
— Искам само от цялото си сърце… — поде Хана.
— Тихо — прекъсна я Лисбет. — Това са самолетни билети до Мюнхен. Излитате в седем и петнайсет тази вечер, така че нямате време. Ще ви откарат право до хотел „Шлос Елмау“. Хубав хотел недалеч от Гармиш-Партенкирхен. Ще отседнете в голяма стая на последния етаж под името Мюлер и за начало ще останете три месеца. Свързах се с професор Чарлс Еделман и му обясних необходимостта от безусловна секретност. Той ще ви посещава редовно и ще се погрижи Аугуст да получи лечение и помощ. Еделман ще му уреди и подходяща и квалифицирана училищна подготовка.