Приказки за чудатите [bg]

След четири дни и три нощи Имини все още не била пропуснала нито едно презадействане на примката. Ала от изтощение започнала да халюцинира. Мислела си, че мъртвите ѝ братя са дошли да я навестят, че пет ястреба кокошари летят в свои примки над лагера им. Те крещели думи, които не можела да разбере:

— Отново!

— Още една!

— Отново! Отново!

Направи примка на примката, за да удвоиш повърхността ѝ!

Тя стиснала очи, поклатила объркано глава и пийнала малко от водата, която Милисънт Ниъри ръсел обилно по лицето на Юстейс Корнкрейк. Когато отново вдигнала глава, от братята ѝ нямало и следа, ала думите им продължавали да ечат в душата ѝ. Зачудила се дали братята ѝ — или някаква част от нея, някакъв вроден инстинкт — не се опитват да ѝ подскажат нещо полезно.

Отново, отново.

Отговорът дошъл на петия ден. Или по-точно — някакъв отговор, не била сигурна дали е правилният, но била уверена, че няма да издържи още един ден. Още малко и никакво сръчкване на този свят не би ѝ попречило да заспи.

Тя презадействала примката. (Отдавна била изгубила бройката на моментите, в които слънцето наднича иззад облаците, но трябва да са били над хиляда.) И после, само няколко секунди след като вкарала примката в примка, тя направила още една — вътре в първата примка.

Резултатът бил мигновен и невероятен. Всичко около тях станало двойно — слънцето, облаците, армията в далечината — сякаш погледът ѝ се е размазал. Минало известно време, преди светът да се върне на фокус, и когато станало, всичко било по-старо отпреди. Слънцето било по-далече зад облаците. Армията — по-назад. И този път били нужни шест минути, не три, за да се покаже слънцето иззад облаците.

Следващия път тя направила примка на примката два пъти и продължителността ѝ се удължила на дванайсет минути, а когато го сторила за трети път, станала двайсет и четири. След като достигнала дължина от един час, тя си позволила кратка дрямка. Сетне впримчила примката отново и отново, било като да напълниш съд с въздух или вода, защото усещала как кожата ѝ се разширява, за да удържи това ново време, докато накрая била изопната като тъпан и тя знаела, че не може да побере повече.

Примката, която била създала по това време, продължавала цели двайсет и четири часа и започвала от предната сутрин, много преди армията да се появи на хоризонта. Чудатите ѝ събратя били толкова впечатлени и толкова благодарни, че се опитали да я наричат кралица Имини и да се обръщат към нея с Ваше величество. Но тя не им позволила. Била просто Имини и със създаването на това безопасно място — това сигурно гнезденце, където да скрие приятелите си — познала най-голямата радост в живота си.

Макар че успели да отложат пряката опасност, проблемите им съвсем не били решени. Армията, която едва не ги унищожила, продължавала да преследва и избива чудатите в страната и когато вестта за примката на Имини се разпространила из Чудобродското графство, започнали да прииждат все повече и повече оцелели и бежанци8.