Дявол под прикритие

— Звучи като егоистичен задник — категорично отсече Киър. — Няма да продавам уискито си на такъв човек.

— Не бъди глупак, момче. Няма да се срещаш със самия херцог. Той предаде управлението на друг. Трябва да напишеш писмо на сегашния управител на клуба. Той ще дава поръчки на търговците и ще надзирава избата.

По настояване на Катач Киър бе установил кореспонденция с Хорас Хоугланд, управляващият стюард на „Дженърс“ и те се бяха уговорили да се срещнат, когато Киър пристигне в Лондон.

Киър направи всичко възможно, за да изглежда отпуснат, когато влезе в клуба с малка дървена кутия, съдържаща проби от уискито. Може да изглеждаше примитивен и луд на тези хора, но проклет да е, ако се държи като такъв. И все пак беше трудно да стои, без да му увисне ченето. „Дженър“ беше най-разкошното място, в което Киър беше стъпвал някога, с огромни пространства от бял мрамор, гипс, покрит със златни листа, великолепни килими, поглъщащи стъпките, и балдахин от кристални полилеи отгоре. Клубът беше разположен около пещероподобна централна зала с голямо стълбище и мраморни перила на балконите по протежение на горните етажи.

За щастие, не се виждаха аристократични муцуни, само слуги, заети с почистване и излъскване на неща, които вече изглеждаха чисти и лъскави.

— Господин Макрей. — Към него веднага се приближи набит мъж на средна възраст, облечен в изискан тъмен костюм с лъскави копчета. — Хорас Хоугланд, управителят на клуба — каза той и протегна ръка. — Удоволствие е най-накрая да се запознаем.

Приятелското поведение на мъжа успокои Киър и те си размениха здраво ръкостискане.

— Добре дошли в „Дженърс“ — каза Хоугланд. — Какво мислите за мястото?

— Страхотно е.

Управителят се усмихна.

— Смятам се за най-щастливият човек на света, имайки възможността да работя тук. — Той го поведе към поредица от стаи с касетъчни тавани, кожени дивани „Честърфийлд“ и дълбоки столове, разположени около малки маси. Прясно изгладени вестници и искрящи кристални чинии за пури стояха на масите.

— Имам особена слабост към едномалцовото от Айли — отбеляза Хоугланд. — Преди години един братовчед от Шотландия ми подари бутилка от дестилерията „Макрей“. — Той въздъхна, зареян в спомени. — Гладко като сметана, с финал като овъглена ябълкова градина. Изключително.

— Баща ми обичаше това, което прави.

— Той ли ви учеше на методите си?

— Още от времето, когато стигах до коляното му — увери го Киър. — Започнах с носене на торби с малц до пещта и продължих да уча всяка работа в дестилерията.

Те седнаха на една маса, на която бе поставена кръгла тава с чисти чаши за пиене. Киър отключи дървената кутия с проби, която беше донесъл, разкривайки редица миниатюрни бутилки, всяка от които съдържаше по един драм уиски.

— Това ли е партидата, за която ми писахте? — попита Хоугланд, взирайки се в пробите с нескрито очакване.

— Да. След смъртта на баща ми моите хора и аз направихме инвентаризация в дестилерията и намерихме скрита изба, където беше затворил голяма бъчва с единичен малц. Стояла е там недокосната четирийсет години. — Киър отвори една от миниатюрните бутилки и наля кехлибарената течност в чаша. — Затворихме го в бъчви от бял дъб, първо пълнене за година, после го бутилирахме и го кръстихме „Улейд Лаклан“, „Съкровището на Лаклан“, в чест на баща ми.

— Колко бутилки общо?

— Двеста деветдесет и девет — отвърна Киър. Хоугланд завъртя уискито в чашата, доближи го до носа си и вдъхна дълбоко. Опита го, като обърна внимание на мекото, търкалящо се усещане в устата му. Леките промени в изражението му разкриваха прогресията на вкусовете — отварянето им с дъха на суха, прашна дървесина и солен разтвор, като повдигането на капака на сандък с пиратски съкровища… богатството на хлебен пудинг… завършвайки с изненадваща лекота на меренг и нотка дим.

Управителят на клуба замълча за момент, загледан в останалото съдържание в чашата.

— Не е ли невероятно… — промърмори той. — Рядко красиво уиски. Не мисля, че някога съм вкусвал нещо подобно. — Той отново го опита, наслаждавайки му се. — Колко е гладък малцът.

— Бутилирахме го прясно дестилирано[1].