Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Звучи красиво…
— Ако птиците не искат да пият, тогава накисваме в светената вода зрънца и ги храним с тях — добави служителят на храма.
— А защо поливате цветята?
— Сър — служителят на храма доверчиво погледна Селиверстов, — цветята поемат от водата, израстват, после семената им се разпръскват от вятъра, падат на земята и от тях порастват нови растения. Но те не са обикновени, защото съдържат божествената енергия. Идват животни, изяждат растенията и я предават чрез млякото и месото си на човека, като го правят по-добър.
— Похвално е, че във всичко виждате добротата — заяви добрият по душа Селиверстов и сведе поглед, замислен изглежда над живота си, който беше набразден от предателства, унижения и несподелени стремежи.
— А освен това — грейнаха очите на служителя, — поръсваме със светена вода хората, които посещават нашия храм. Искате ли и вас да поръся?
След малко измокреният от обилното ръсене Селиверстов се усмихваше по детски щастливо. Този мой приятел, беззащитен по природа, прилича на голямо дете. Понякога се ежи и прави глупости, но вътре в себе си е внимателен и дълбоко почтен. И притежава онази човешка черта, рядко оценявана от прагматичните хора — с него винаги е леко. С него и обикновената храна става по-вкусна, и водката — по-пивка, а жените — по-красиви… И най-важното — край него мисълта ти тече гладко, идват ти идеи, защото с доброто си биополе той сякаш те опазва от лошите влияния.
— Хареса ли ви? — попита го служителят на храма.
— Да — усмихна се Селиверстов.
— Божествената енергия влезе във вас.
— Усещам.
Отклоних се от тях за няколко минути, а когато отново ги приближих, дочух:
— Защо ме разпитвате за Града на боговете? Не бива да питате. Това е забранена тема за непосветените. Те не биват допускани там… Времето не ги допуска. Там има други хора… не се виждат, но са там.
— Обичаят за светената вода оттам ли идва?
— Старите лами така казват…
— От Шамбала?
— Не мога да говоря… Харати ще чуе.
Детето лама
В един от храмовете помолихме за аудиенция при главния лама. Въведоха ни в изискано обзаведена зала, в средата, на която имаше трон. На него седеше малко момче и се взираше в нас със сериозните си очи.
— А къде е ламата? — обърна се Рафаел Юсупов към жената, която ни съпровождаше.
— Негово величество е пред вас — отговори тя. — Той не разговаря. Но вече се държи като истински лама.
Приближих се до него и помолих Равил да ни снима, но жената каза, че с великия лама трябва да се държим с по-голямо уважение. Оказа се, че е трябвало да седнем до него на постелката, почтително да притиснем длани и смирено да погледнем към момчето. Рафаел Юсупов безропотно се подчини.
Впоследствие узнахме, че малкият лама се нарича Ямгон Конгтрул Ринпоче Четвърти и е четвъртото прераждане на Великия лама. Портретите на предишните трима висяха по стените.
— Как разбрахте, че точно това е детето? — попита Рафаел Юсупов.
— Обясниха ни, че Висшият разум е предал съобщение през коя година, кой месец, ден и час ще се роди момчето, в чието тяло ще се всели духът на Великия лама. То се появи на бял свят в семейството на беден селянин, след известно време бе отделено от близките си и сега живее под надзора на наставнички, които го възпитават.
— Любопитно ми е как сте определили семейството? Та нали продължителността на бременността се колебае в известни граници — задълба в подробности Рафаел Юсупов.
— Използвахме интуицията си — гордо отвърна жената.
— Даутфул (съмнително!), много даутфул — смесвайки руски и английски, пророни Селиверстов.
— Подсказаха ни — не се предаваше жената.
— Кой?
— Харати.
— Кой е той?
Харати ще ни насочи натам, където хората остаряват
На другата сутрин Равил, Сергей и аз запарихме чай, извадихме салама и събудихме за закуска Рафаел Юсупов.
— Ама че история! — промърмори той, подавайки глава изпод одеялото. — Присъни ми се Харати.
— И как изглеждаше той?
— Ами… голям и прозрачен.
— А какво правеше?
— Не успях да видя, вие ме събудихте!
Закусихме и тръгнахме към един от манастирите, надявайки се на нови сведения за Шамбала, Града на боговете, Кайлас и… Харати. Там заварихме един от монасите, приведен над тибетските текстове. Нахално се приближих до него и се опитах да го заговоря.
Монахът ме погледна с големи тъжни очи.
— Кой сте вие? — попита той.
Представих се и му разказах за целите на нашата експедиция до Тибет.
— Наричат ме Анг — неочаквано произнесе монахът.