Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Приятно ми е. Много ли са древните тайни, описани в тибетските текстове?
— Искате ли да видите свещения Кайлас? — отвърна с въпрос монахът Анг.
— Да. Мислим, че там е Градът на боговете. Искаме да го изследваме.
— Едва ли ще получите разрешение — погледът на монаха помръкна. — Вие не умеете да се молите така, че Той да ви чуе…
— Кого трябва да молим?
— Съвсем се обърках аз. Харати.
— Кой е Харати? Човек от тайнствената Шамбала?
— Не мога да кажа кой е Харати — замисли се монахът Анг, — но зная, че в Непал всичко е свързано с Шамбала. Хората са глупави, не четат тибетските текстове, а дори и да ги четат, не ги разбират и не усещат Силата на древните писания.
— А Харати…
— Не споменавайте повече името му — прекъсна ме монахът. — Ще ни чуе!
— Опасно ли е?
— Харати може да ви насочи натам, където хората остаряват…
— Къде се намира това място? В Града на боговете?
— Да, там е.
— А… как би могъл да ни насочи?
— Харати може всичко. Той владее великата тантрическа сила на свещения Кайлас — заяви монахът Анг.
— Как да узнаем повече за него?
— Недалеч от Катманду има храм на Харати.
ЗЛАТНИТЕ ПЛОЧИ НА ХАРАТИ
— Ето го — посочи непалският свещеник, когото бях убедил да ме съпроводи до тайнственото място, наричано Харати. Не знам защо бях решил да отида сам.
Стоях и гледах пагодата, опитвайки се да разгадая защо всички говореха с такова преклонение за Харати.
Пагодата на Харати приличаше на китайски замък на два етажа, украсен с позлатени орнаменти. По периметъра на долния етаж бяха подредени цилиндри — „колелата на живота и смъртта“. Пагодата беше четвъртита и неголяма — около десет на десет метра. Една врата водеше в помещение, където бяха подредени непонятни за мен фигурки, а стените бяха изрисувани със странни орнаменти.
Астаман Биндачарая
Няколко пъти обиколих пагодата на Харати, оглеждайки орнаментите.
— Когато обикаляте, трябва да въртите цилиндрите. Така тантрическата сила на Харати ще премине във вас — чух зад гърба си.
Извърнах се. Пред мен стоеше непалец с брада, подобна на моята. До грамадната статуя на Буда изглеждаше съвсем дребен.
— Забелязах — каза той на сносен английски, — че пагодата ви интересува. Кой сте вие?
— Ръководител съм на руска експедиция до Тибет — подадох му визитката си. — Отиваме в Кайлас, бихме искали да открием легендарния Град на боговете.
— Тогава защо се интересувате от пагодата на Харати?
— Вашите лами неколкократно я споменаваха, но после веднага замлъкваха. Според мен те се страхуват от… бих искал…
— Казвам се Астаман Биндачарая — прекъсна ме непалецът.
— Бихте ли повторили?
— Наричайте ме Астаман.
— Вие сте…
— Представител на един от най-древните родове — Биндачарая, пазителите на Харати. Както повелява традицията в моето семейство, ежедневно посещавам пагодата и наблюдавам какво става наоколо.
— Провървя ми! — възкликнах аз. — Тъкмо търсех някой, който би могъл да ми разкаже за… Имам много въпроси…
— Първо ми разкажете за себе си — отново ме прекъсна Астаман.
Седнахме в близкото кафене и аз накратко го информирах за трите предишни хималайски експедиции.
— Интересно! За първи път срещам европейски учен, който искрено вярва в сомати и Генофонда на човечеството. Учудващо е, че с уважение се отнасяте към нашата религия и дори я определяте като знания на предишни цивилизации, пренесени през вековете.
— А не е ли точно така?
— Да, така е. За мен обаче е странно, че ламите са ви разкрили толкова големи тайни — Астаман се почеса по темето. — Защо ли са го направили?
— Сигурно Бог е наредил така — убедено казах аз. — Сигурно е дошло времето и за нашата раса…
Замълчахме. Всеки се вглъби в нещо свое.
— Кажете, Астаман, наистина ли машината на древните от Сваямбанат е била извадена от подземията, охранявани от Харати?
— Откъде знаете за нея?
— Нищо не зная, просто изказвам логически предположения.
— Погрешно е да се вярва на логиката. По-скоро вие се вслушвате в интуицията си, само тя гарантира стопроцентов верен отговор, защото идва от Бог.
— Може би, не зная…
— Защо искате да проникнете в подземията на свещения Кайлас? — Астаман внимателно се вгледа в мен.
От директния и неочакван въпрос за миг изгубих дар слово, но бързо се окопитих.
— А тези подземия съществуват ли? Според редица литературни източници, по-конкретно според Блаватская, в този регион на земното кълбо древните са построили „заграденото място“ или Вара. Там са пренесли семената на всичко живо и там, както мисля аз, отново са клонирали човека и останалите живи същества. Самото клониране е било извършено от хората, обитаващи подземията, способни да влизат и излизат от състояние на сомати. Шамбала е ръководела от друго измерение действията им…