Златните плочи на Харати

— Как така не разбирате?

След подобни обяснения чак ме хващаше яд на традиционната витиеватост, характерна за източното мислене. Едва по-късно си спомних: по време на първата ни хималайска експедиция през 1996 година ламите също твърдяха, че не е имало само един Буда, че са били много. Изглежда и сега служителите в храмовете разбираха под „Буда“ хора от предишната цивилизация, а с израза „Буда не е като всички“ подчертаваха особения произход на пророците. Отначало бях убеден, че пророците са излизали от засекретени пещери в Хималаите и Тибет, където хилядолетия са пребивавали в състояние на сомати. Смущаваше ме обаче наличието на орнаменти около всяка статуя на Буда — в пещерите едва ли е имало смисъл да се обграждат с тях. В тази връзка си помислих, че е напълно възможно до неотдавна на Земята да е съществувал надземен град на последните от атлантите, в който са се извисявали прекрасни храмове с великолепни орнаменти. Може би точно оттам са идвали пророците и са обучавали хората как да строят храмове и дворци.

Идеята обаче ми се стори толкова фантастична, че я отпъдих. Оказа се, че не съм бил прав!

По-късно забелязахме, че във всяка от статуите ръцете на Буда изразяват определен жест, който от своя страна беше характерна, строго определена комбинация, способна да привлече тантрическата сила на Кайлас.

— Що за сила е това? — разпитвах аз служителите, насочили вниманието ни към загадъчната символика на жестовете.

— О-о-о… — извисяваха глас те и внезапно замлъкваха.

— На какво е способна тя? — настойчиво продължавах да разпитвам.

— На всичко.

— Може ли да съживи човек?

— Свещената Кайлас може всичко.

— Защо различните Буди са представени с различни жестове?

— На различните Буди свещената Кайлас дава различна тантрическа сила.

След подобни думи замлъквах.

В един от храмовете срещнахме човек с дълга коса, облечен в екзотични дрехи. На челото си имаше причудливо изображение. С дясната си ръка той направи странен жест, напомнящ на една от статуите на Буда.

— Хей! — подвикна ни той.

— Може би е йога? — наивно се учуди Равил, докато оглеждаше непознатия.

— По-точно — псевдойога — категорично отсече Селиверстов. Спрях се, посочих ръката му и попитах:

— Какво означава този жест?

— Небе — отвърна псевдойогата.

Направих произволна комбинация с пръстите си, показах му я и попитах:

— А това какво е?

— Също небе.

— На тоя все небе му се привижда — промърмори Рафаел Юсупов и състави сложна комбинация от пръстите на двете си ръце.

— И това е небе — кимна псевдойогата.

Селиверстов порови в чантичката си на кръста, измъкна една рупия и я протегна към него. После също направи сложна комбинация и му я показа.

— И това е небе — тъжно рече отшелникът.

Орнаментите в различните храмове едва ли са създадени случайно и вероятно изпълняват определена функция, но каква? По принцип бях запознат с формотропността на фините енергии и тяхната зависимост от формата на материалните обекти. Затова предполагах, че оказват влияние върху тях. Възможно е орнаментите да усукват около себе си онези видове фини енергии, които са необходими за човека, по-точно — за душата му, и по този начин да ги концентрират в храма, където хората не случайно усещат благотворното дихание на Бога.