Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Да, така е. Смятам, че хората трябва да научат за изключително високото ниво на древните знания и съм убеден, че обикновеното човешко любопитство не струва нищо — издекламирах като ученик основния постулат на нашите изследвания.
— Благодаря ви за тези думи.
— Астаман, усещам, че вашите „особени“ роднини са ви разказвали доста. Имате ли още време да поговорим?
— Да, днес имам достатъчно време. Интересно ми е да общувам с вас.
— Тогава разрешете да ви задам поредния въпрос. Какви древни машини са изложени в подземията на Кайлас?
— Кайлас не е музей, че да се излагат — Астаман ме погледна. — Моите роднини смятат, че тези машини принадлежат както на миналото, така и на бъдещето…
— Искате да кажете, че са се прилагали в миналото и ще се прилагат в бъдещето? — нетърпеливо го прекъснах.
— Да, човечеството се развива по спирала.
— Все пак какви машини има под Кайлас?
— Има огромни, има и по-малки.
— Не са ли ви споменавали за кръгли летателни апарати, напомнящи летящи чинии?
— Казвали са ми, че според преданията има огромен блестящ апарат. Но никой не го е виждал. Говори се, че никой няма право да го види — Астаман се взря настойчиво в очите ми.
— А те виждали ли са златните плочи?
— Разбира се. В продължение на 2000 години хора от моя род са ги виждали много пъти в тази пещера.
— А в подземията на Кайлас?
— Не зная.
— А колко входа водят към подземията?
— Няколко.
— Най-вероятно единият се намира на върха на Кайлас — рекох като че ли на себе си.
— Не съм напълно сигурен. Мога да кажа само, че входът към онази част на подземието, където се намират най-важните плочи, е обозначен чрез Статуята на четящия човек — прекъсна ме Астаман.
— На кого?
— На четящия човек.
— На човек, който чете златните плочи?
— Да. Но нея малцина са я виждали — тя винаги е обвита в облаци. Твърди се, че огромната статуя ги привлича към себе си. Никому не е позволено да стигне до нея. Смърт очаква всеки, който се приближи.
— А какво символизира статуята?
— Великите древни знания. Те са записани върху златните плочи.
Тогава не знаех, че скоро в извисения до небесата Тибет в облаците ще се появи пролука и ние ще видим Статуята на четящия човек. Нещо повече — ще успеем да я снимаме. Тази снимка, скъпи читатели, ще видите в следващия том на книгата.
И точно там ние усетихме страх, истински страх пред… Времето.
Древната пещерна книга
— На какъв език са написани текстовете върху златните плочи? — попитах аз.
— На древен език — отговори Астаман. — Впрочем… в пещерата се намира и книга. Не златни плочи, а книга. В нея е описана историята на древните и много от онова, което съвременниците ни наричат мистика. Например описано е как се предизвиква дъжд по време на суша.
— Интересно.
— Книгата не е обикновена — продължи Астаман. — Човек не може просто така да я вземе и прочете. Би могъл да я прочете само ако капне върху нея кръв от змия.
— Каква змия? Обикновена?
— Това е цял ритуал, свързан с мистична и естествена змия. Не знам подробностите.
— Да предположим, че сме извършили ритуала. Какво следва по-нататък?
— Започваш да разбираш написаното и то, без да знаеш езика и буквите.
— Като в приказките!
— Само че това не е приказка. Някои от близките ми, преди около 1000–1500 години, са я чели. Поне така ми е разказвано.
— Скъпи Астаман! Разрешете ми да поразсъждавам на тази тема от научна гледна точка. Руският учен Александър Степанов е провел следния експеримент. Взел най-обикновена дестилирана вода, напълнил с нея колба и я поставил върху челото на човек. Тази вода трябвало да запише финоенергийната му информация — водата е субстанция, която изключително лесно попива информация. После той направил хроматография на водата и получил съответната графика, която съществено се отличавала от графиката на обикновената, ненатоварена с човешкото биополе вода. След това поставил колбата върху фотографията на същия човек. Когато направил хроматография на водата, безкрайно се учудил. Графиката на водата, експонирана върху снимката, се оказала идентична с тази на водата, поставена върху самия човек. Съзнателно повторил експериментите многократно и все получавал едни и същи резултати. Тогава проф. Степанов направил извода, че био-полетата на човека имат способността да пренасят информацията върху други обекти — в конкретния случай върху снимка. И дори използвал термина „финоенергийно фотографиране“, под който се разбира пренасяне на част от информацията на душата на човека върху снимката.