Златните плочи на Харати

— А не може ли същото упражнение, но с чехли на краката?

— Не може. Само върху ръцете. При това трябва да завърташ с ръка цилиндрите.

— С чехъла в ръка?

— Не, без него. Така се пропълзяват 108 кръга около ступа. Някои хора прекъсват през нощта, най-силните обаче не прекъсват — нравоучително заяви младият лама.

— Докато пълзят, хранят ли се?

— Някои се хранят, но по-добре е да не се яде.

— А вие?

— Ами аз… ям.

— Каква е целта ви, обикаляйки ступа и завъртайки цилиндрите?

— Който направи 108 обиколки, най-добре пълзешком, ще пречисти душата си, но… няма да стане светец — отговори младият лама.

— А как се става светец?

— Когато направи 108 обиколки около свещената планина Кайлас.

— Интересно! Като ходи или като пълзи?

— По-добре пълзешком. Но такива хора днес няма. Древните са го правили.

— А защо въртите цилиндрите?

— Те са символ на колелото на живота: живот-смърт, смърт-живот… Ако умреш, задължително ще се върнеш към живот, а ако възкръснеш, задължително ще умреш.

— Ясно. Бих искал да ви попитам дали Будханат символизира свещената планина Кайлас?

— Казват, че е друга свещена планина.

— Коя? — не се стърпях аз.

— Не зная.

— А Сваямбанат?

— Старите лами твърдят, че е символ на свещената планина Кайлас.

Сърцето ми затуптя. Все по-отчетливо се оформяше впечатлението, че на земното кълбо съществуват две особено свещени места — планината Кайлас и Великденските острови, където по-всяка вероятност са разположени Градовете на боговете, които по нещо си приличат, а по друго се различават. Кой знае защо, и двата бяха намерили в Катманду своите символични отражения.

Разсъждавайки, започнах да търся връзката между тях и периодичните апокалипсиси, предизвиквани, както вече отбелязах в „Трагичното послание на древните“, от изместването на земната ос с 6666 км. Напълно логично беше предположението, че Градът на боговете в района на Великденските острови е бил първият и е построен, когато там се е намирал Северният полюс. След трите последователни апокалипсиса полюсите са разменяли местата си и планината Кайлас е станала Северен. Точно тогава е бил построен и вторият Град на боговете. С каква цел? На този въпрос нямах отговор. Отнякъде отново се прокрадна думата матрица.

— А вие чували ли сте за Града на боговете? — обърнах се към младия лама.

— Чувал съм за Страната на боговете, е… и за Града на боговете съм чувал.

— Къде се намират те?

— В Тибет — той посочи с ръка на северозапад.

— Около Кайлас?.

— Да, но лично аз не съм бил там.

— Последен въпрос, уважаеми лама. Кой е съставил плановете за Сваямбанат и Будханат?