Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Златните плочи на лемурийците и машините на древните
След кратка пауза отново се обърнах към Астаман:
— Според вас в какво се състои ценността на златните плочи? Древни знания ли са записани върху тях?
— Най-вече мантри. Онези, без които не могат да действат и да живеят посветените хора.
— Хората от подземията?
— Да.
— А йогите?
— Не знам за тях, но ми се струва, че те използват подобни заклинания.
— По време на третата хималайска експедиция общувах с йоги, които твърдяха, че съкровените знания и уникалните им способности се предават от т.нар. свръхчовеци.
— Нима и те са ви повярвали?! И са разкрили тайните на мантрите?! — възкликна Астаман.
— Не, не ни разкриха тайните. Но след продължителните беседи направихме редица логически умозаключения, които свидетелстват за вероятността от съществуването на източник на знания, предавани чрез телепатия. Например йогийските способности сякаш се развиват неочаквано. И обикновеният човек започва да усеща повик да се изкачи в планината и да стане отшелник. Изведнъж открива в себе си учудващи възможности — да изпада в състояние на дълбока медитация, чак до състояние на сомати, да разговаря с духовете на хора, да общува с оня свят, да не се страхува от студ, да прекарва дълго време под вода и т.н. И осъзнава, че вече има стопанин, който го е дарил с тези способности и го направлява по житейския му път. Той го призовава да използва появилата се Сила на духа, за да прочисти света на земните мисли и да се отрече от материалните наслади. Йогите наричат своя стопанин свръхчовек, дълбоко го почитат и общуват с него само на финоенергийно, безтелесно ниво. От свръхчовека те получават всесилни мантри и ги използват в своята практика. Те знаят, че ако предадат тайната им на друг, той ще умре, както и този, който ги е разкрил. Такъв е законът на свръхчовеците.
— Вярно е! — потвърди Астаман. — Който разкрие тайната на мантрите, умира. А онзи, комуто тайната е била поверена, или умира, или свято я пази.
— Логично е да се запитаме — кои са свръхчовеците? Хората от подземията? Или от тайнствената Шамбала? А може би става дума за единна система на организиран във висша степен живот, включващ най-вероятно Генофонда на човечеството. Най-добрите сред най-добрите на всяка от петте земни човешки раси, които живеят в своето необичайно и многолико общество.
— Харати произхожда оттам — пророни Астаман.
— Да поговорим още за заклинанията — не спирах аз. — Струва ми се, че силата им е колосална. Чрез вибрациите си те са в състояние да издигнат човека на все още неопознато ниво на енергията и да я превърнат в управляема. Благодарение на мантрите човек може не само да издигне във въздуха машината на древните, но и да подчини човешките мисли. Затова укриването на тайната трябва да се счита за свято дело, а и съвременните хора не са готови да използват психичната енергия. Та нали кълновете на великото понятие Чиста душа едва сега пробиват в нашето съзнание. Дяволът, проникнал в човешките души, все още е там.
— Прав сте — шепнешком каза Астаман. — Светът все още е зъл.
— Разбирам защо заклинанията на древните са написани върху златни плочи. Златото не корозира…
— Някои от машините също са златни — прекъсна ме Астаман.
— Но онази машина, която се намира в комплекса Сваямбанат, е от месинг или бронз — отбелязах аз.
— Не всички са от злато — уклончиво отговори Астаман.
— Тази, която видях, истинска ли е, или е направена по образец на древната?
— Не всичко мога да кажа — Харати ни чува.
— И все пак?
— Какво значение има? Машината върху постамента може да действа. Но за това трябва да се знае заклинанието, а то е известно само на Харати.
— В пещерата само онзи тип машини ли има, какъвто е при Сваямбанат?
— Има и други.
— Какви?
— Не съм влизал вътре и съдя само по разказите на моите близки. Те са ми казвали, че са различни. Но… в тази пещера са по-малко. Повечето се съхраняват в подземията на Кайлас.
— И аз така мисля!
— И там са влизали мои близки…
— В подземията? Във Вара?
— Нямам право да говоря, но… с един от тях мога да ви запозная.
От вълнение гърлото ми пресъхна. Едва промълвих:
— Кога?
— Ами… още утре — спокойно рече Астаман. — Днес ще уговоря среща. Обадете ми се, ето телефонният ми номер. Но знайте, че и той няма да ви каже кой знае колко. И го разбирам — страхува се от Харати. Ще каже само разрешеното. Харати разрешава да се разказват интересни неща, но не и тайната на мантрите, тя е нещо свято. А без нея не може да се проникне в подземията. Не искайте това. Усещам, че сте разумен човек. Главното за вас са знанията, а не авантюрата да изнесете от подземията златните плочи на Харати.