Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Откъде знаете всичко това?
— Така мисля.
— Свещеният Харати е дошъл оттам — сведе поглед Астаман.
— От подземията на Кайлас?
— Не е прието да се говори за тях. Харати ни чува. Само той знае всичко с точност.
— Разбирам.
— И все пак искате да проникнете в тайните на Кайлас? — лицето на Астаман стана напрегнато.
— Ако Харати разреши — неочаквано за самия себе си отговорих аз.
— А как ще узнаете?
— Ще се вслушам в интуицията си.
— При нея мислите не са съвсем ясни, усещаш само контурите им…
— Или шепота им — добавих аз.
— Да. Едва при медитацията интуитивните мисли и чувства стават ясни и отчетливи, също като думите или изреченията. Ние общуваме с Харати само по време на медитация. Няма друг начин. Но той не контактува с всеки, сам избира с кого. Трябва да се знае и свещеното заклинание. Вие умеете ли да медитирате?
— За съжаление — не. Макар че… бях чел някъде, че мисловният процес при учения е своеобразна форма на медитация.
Кралят на златото
Усещах, че Астаман изпитва доверие към мен. И замълчах в очакване той пръв да заговори.
— А в ей оная пещера — Астаман посочи към малката невзрачна постройка — вече 2000 години пребивава в състояние на сомати мой роднина.
— Къде има пещера?
— Виждате ли вратата с орнамента в горната й част?
— Да.
— Зад нея се намират още две врати, а зад тях е входът към пещерата. Вече 2000 години там живее моят роднина на име Сантикарачарая — каза Астаман, сякаш констатираше най-обикновена дреболия.
— Живее?
— Разбира се, в състояние на сомати човекът е жив.
— Да, общо взето. А от къде знаете, че ви е роднина?
— Нашият род Биндачарая повече от 2000 години води родословна книга. От 2000 години мои роднини един след друг посещават тази пещера, опазвайки всичко, което се намира там. Посещават я всеки лунен месец. А най-знаменитият ни роднина е Сантикарачарая, защото той… — Астаман се замисли.
— Какво той?
— Той е кралят на златото.
— Не ви разбирам…
Усещах, че не му се искаше да подхваща тази тема.
— Там… е скрито злато. Но то не е обикновено, а особено.
— И какво му е особеното?
— Ами… В пещерата се съхраняват плочите на Буда. Те са златни.
Дъхът ми спря.
Пред очите ми внезапно оживяха легендите, преданията и сведенията от езотеричната литература за знаменитите златни плочи на лемурийците, върху които е записано т.нар. истинско знание.
Нима тези плочи се намират тук, зад тази невзрачна порта?
И могат да бъдат прочетени?
Ако това е възможно, то пред хората ще засияят великите знания на лемурийците, които из основи биха променили живота ни! Та нали цивилизацията на атлантите е осъществила прогреса си благодарение на тях. Поне така пишеше в езотеричната литература.
Страхувах се да помръдна, не знаех какво да кажа и най-неочаквано и за мен самия попитах:
— Един ли е кралят на златото или са много?
— Сантикарачарая е най-младият — отговори Астаман, — той е само на 2000 години.
— А кои са другите? Може би в пещерата се намираха и по-древни хора, включително атланти и лемурийци. Убедителните научни данни, получени при първата ни хималайска експедиция, доказваха, че сомати може да продължи безкрайно дълго — хиляди и милиони години.
— Още по-древни хора — отговори Астаман.
— Колко древни? На 5000, на 10000 години?
— Не зная с точност, но са много древни. Така казват роднините ми. Сантикарачарая е най-младият от тях.
— И сигурно е най-дребният? — уж случайно подхвърлих аз, имайки предвид ръста на атлантите и лемурийците.
Астаман ме погледна учудено:
— Откъде знаете?
— Така си мисля. Навярно в пещерата присъстват и хора от предишни цивилизации, а те са били доста по-високи.
— Те са там — едва-едва пророни Астаман.
Тъй като лемурийците са притежавали най-голяма чистота и сила на духа и тъкмо те са създали психоенергийните технологии, предположих, че тайнственият Харати може би е лемуриец в състояние на сомати, охраняващ най-голямото съкровище на всички земни цивилизации — златните плочи.
— Сигурно Харати е най-високият. Вероятно ръстът му е около десет-дванайсет метра?
— Да — тихо отговори той и погледна към статуята на Буда.