Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Колко многообразен е финият свят! Колко е грандиозен и противоречив! За да може нематериалният живот да бушува и да се изпълва със страсти, Бог е създал бялото и черното и ги е накарал да се борят помежду си, като ги е подтикнал към постоянно движение напред, без да проявява милост към слабите и принасяйки в жертва безпътните човешки същества в името на великото понятие прогрес. За нас, обикновените земни хора, е непозната страстта на Оня свят — до нас достигат само отгласи от нея. Ние, физическите хора, все още сме неспособни да издържим на бурята на тези страсти, все още трябва да бъдем пазени от черното и негативното. Затова посещаваме храмовете и в мълчание поемаме положителните енергии, танцуващи под покривите им прекрасния танц на Доброто. Нашата душа също пее и танцува и няма постоянната грижа да се брани от вездесъщото черно. Там сме защитени от орнаментите, създадени в резултат на продължителни научни търсения от древните учени.
Навсякъде разпитвах за произхода на орнаментите и символите в непалските храмове.
— Не знаем — най-често отговаряха младите лами. — Питайте по-старите лами.
Старите лами се замисляха, дълго ни изучаваха с проницателен поглед и ако им вдъхвахме доверие, кратко и ясно отговаряха:
— Орнаментите и символите на храмовете в Непал са създадени в Кайлас.
— Нима планината сама ги е създала? Не са ли дело на хората от свещената Кайлас. Къде са те? Под Кайлас ли живеят или някъде другаде?
Старите лами се подсмихваха и уклончиво отговаряха:
— Те живеят и на Земята, и под Земята.
— Кои са те?
Ламите свеждаха поглед и оставяха въпроса ми без отговор.
— И досега ли съществува техният град? Къде се намира той? — досаждах им аз.
— Съществувал е и съществува.
— Как да ви разбирам?
— Съществувал е, но е станал невидим.
— Преместил се е в друго измерение?
От специализираните литературни източници знаех, че янтрите са мистични фигури, предадени на Земята от Висшия разум. Само хималайските йоги са наясно с тяхната роля и умеят да медитират с тяхна помощ. Как го правят, никой не знае. Та в литературата се твърдеше, че орнаментите и символите на Непал са разработени на базата на янтрите. И затова навсякъде разпитвах къде днес се съхраняват най-точните и автентични янтри.
— При хората — отговаряха ламите.
— При кои хора?
— При съвременни и при древни.
— Къде? В Шамбала?
— Това е известно само на Кайлас.
Един по-възрастен лама, виждайки отчаяния ми поглед, разказа, че комплексът на свещения Кайлас е бил изграден според плана на знаменитата янтра „Калачакра“ и затова оказвал силно положително влияние върху цялата земя.
— Откъде се е появила янтрата „Калачакра“? — попитах аз.
— Предадена е от Висшия разум.
— Защо казахте „комплексът на свещения Кайлас“, а не просто — свещения Кайлас? Около него е разположен град, така ли? Градът на боговете?
— Защо казахте, че комплексът на свещения Кайлас е бил изграден? Кой го е изградил?
Веднъж видях младеж, който изчукваше върху цилиндър някакъв орнамент. Разпитах го за източника на знанията му, за характера на орнамента. Задавах му въпрос след въпрос.
— Така повеляват учителите — неизменно отговаряше той.
— Кои са учителите?
Момчето замълча, сведе глава и продължи работата си.
Светената вода
В един от храмовете Сергей Селиверстов се загледа в чашите с вода, наредени върху дългата лавица, и се обърна към служителя, който мълчаливо ни съпровождаше.
— Може би тя попива фините енергийни вибрации, концентриращи се около орнаментите?
— Да, да, да… — бързо отговори служителят, явно нищо не беше разбрал.
— Ще ви обясня по-простичко. Водата поема божествената енергия, която кръжи около орнаментите, така ли е? — произнесе Селиверстов сричка по сричка.
— Да, да, да…
— Вие пиете ли от нея?
— Не, не пием.
— А какво я правите?
— Наливаме я на птиците, поливаме цветята.
— Птиците пият ли я?
— Рядко.
— А цветята по-добре ли растат?
— Както и с обикновена вода.
— Тогава за какво ви е? — искрено се учуди Селиверстов.
— Разбирате ли, след като пият от светената вода, птиците поемат от божествената енергия, която се съдържа в нея. Те отлитат и я отнасят със себе си. Хората ги наблюдават, а божествената енергия преминава в тях и ги прави по-добри.