Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
В онзи миг все още не можех да осъзная, че в Катманду се намира и загадъчният Харати. Но за него, скъпи читатели, ще прочетете във втора глава.
— Хайде, момчета, да изследваме ступа — призовах ги аз. — Той, или по-скоро целият му комплекс, очевидно символизира другия Град на боговете, потънал в района на Великденските острови. Интересно по какво ли се отличават помежду си двата комплекса? Разликата може да ни подскаже специфичните черти на градовете. Поне така ми се струва…
На първо място сравнихме основния ступа от комплекса Будханат с неговия побратим в Сваямбанат. По принцип и двата са били построени по еднакъв план: един и същ купол, един и същ четиристен със същите очи, еднаква стъпаловидна пирамидална конструкция и еднакви накрайници над нея. Но Будханат се отличаваше не само по посоката на очите. Неговата пирамидална конструкция не беше конусообразна, а четиристенна и напомняше стъпаловидна пирамида.
Всички останали характеристики съвпадаха. Куполът най-вероятно символизираше земното кълбо, четиристенът с очите — подземния град, обитаван от хора на предишните цивилизации, пирамидалната конструкция — надземната пирамида, извисяваща се над подземния град, а накрайникът на пирамидалната конструкция — древния кораб, за който споменаваше и Мелхиседек Друнвало. Кой знае, може би е точно така. А може и да греша.
Вълнуваше ме естествено въпросът за предназначението на градовете, но все още не можех да намеря отговора. И едва след като създадохме картата на тибетския поднебесен град, щеше да възникне напълно обоснованата хипотеза за ролята на монументалните съоръжения. И едва тогава щях да проумея как е възникнал животът на Земята.
Допълнителният комплекс от малки ступи, разположен встрани от основния ступа Будханат.
В Будханат изброих едва 11 малки ступи, докато в Сваямбанат те бяха 108. Шест от тях бяха разположени около основния ступа и върху тях липсваха необикновените очи — с нещо те напомняха православните храмове. Другите пет бяха изнесени встрани от основния и образуваха допълнителен комплекс, както в Сваямбанат. Върху две от тях бяха изобразени необикновените очи, върху останалите три — липсваха. Целият Будханат беше разгънат в четири редици. Всеки ред (освен последния) имаше специфична форма, напомняща мистична янтра, и представляваше фигура, състояща се от 20 ъгъла. Обиколих всеки ред, като се стараех да осмисля предназначението му, но не успях да се ориентирам. Докато броях ъглите, сядах на цимента и чертаех следващия ред, а до мен притичваха деца и с любопитство се вглеждаха в рисунката.
Децата, както и аз, не разбираха нищо, но тъй като те все още не бяха изгубили душевната си чистота, може би усещаха повече. Очите им следяха молива ми и се стараеха да различат в мистичната фигура нещо познато, което до неотдавна е било близко и родно там, откъдето бяха пристигнали. Изглежда видяното им навяваше нещо, но паметта за миналото бе останала далеч зад божествената бариера, изолирала Земята от най-същественото.
Стана ясно, че числото 108 е застъпено и тук. На горния ред, около основата на купола, изброих 108 ниши, във всяка, от които се открояваха фигурки на осморъки хора и всевъзможни зверове с фантастичен вид.
Кои бяха тези необикновени хора и зверове? Реших, че именно така са изглеждали съществата, живели на Земята в незапомнени времена, но някаква силна вътрешна съпротива категорично отхвърляше тази възможност. Започнах да се вслушвам в нея, но тя бе толкова неясна, че окончателно се обърках и като преминах към баналния вариант, си казах: „Всичко това са фантазии!“
Още веднъж обиколих фигурките и преброих нишите. Съпротивата в мен не ме напускаше, дори се засили и аз по никакъв начин не можех да намеря обичайната лекота и свежест в душата си. Какво ми става?! После мислите ми като че ли отплуваха надалеч и започна да ми се струва, че край нас съществува още един свят — невидим и неизвестен, че Бог съзнателно ги е изолирал един от друг и в този необичаен и невидим за нас свят живеят необикновени и незрими хора и зверове и… точно те са представени в нишите на Будханат.
„Ама ми се е развихрила фантазията“ — промърморих аз. Като всеки обикновен човек, не притежавах достатъчно способности, за да анализирам собствените си мисли, идващи от дълбините на подсъзнанието. Пък и глупавата човешка гордост не ми даваше възможност да се задълбоча в тях. Упорито въртях глава, стараейки се да вместя чувствата си в рамките на общоприетите представи. Не успявах. Опитвах отново, но напразно. Ако не бях постъпвал така, концепцията за холографската форма на земния живот щеше да се роди по-рано, а не след продължителни и мъчителни разсъждения над материалите от експедицията, когато природните факти ми подсказаха, че този невидим и неизвестен свят не само съществува на Земята, но е и много по-силен и значим. Дори бих казал, че е родоначалник на физическата форма на живот.