Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Антоан зяпна от изненада. Тя възнамерявала да го назначи да й работи.
Можеше да се обзаложи, че в момента пресмята заплатата му и годишната премия, която ще му отпусне! По гърба му потече струйка пот, изпоти се по слепоочията, дланите, тялото, целият плувна... Не, само това не! Това не! Той стисна зъби.
- Какво става, скъпи? Целият си мокър! Все едно си бил под душ. Да не си болен?
- Сигурно съм ял нещо, дето не ми понася. Може да е рагуто от антилопа.
Той стана, хвърли салфетката на масата и отиде да се преоблече.
- Недей да се сърдиш, любов моя... Просто като лотария. Може да не стане. А може и да стане. И тогава ще съм богата, богата, богата! Ще е прекрасно, нали?
Антоан спря на прага на къщата. Тя не каза „ще сме“, а „ще съм“. Свали си мократа риза и влезе в къщата.
Филип Дюпен седна до бюрото на жена си и въздъхна. Да му беше казал някой, че един ден като ревнив съпруг ще рови из вещите на Ирис! Когато видеше подобна сцена в някой филм, неизменно изпитваше съжаление към героя. Отвори розова папка на бюрото, на която Ирис бе написала с едри букви „Роман“, а отдолу със зелен флумастер „Смирената кралица“. Може би е планирала да създаде и друг и, реши той, отгръщайки папката. Или да си поръча да й напишат други.
Беше по-силно от него, трябваше да разбере. Да й каже в очите щеше да е по-благородно. Само дето никой не говореше открито с Ирис. Тя винаги се измъкваше. Когато се прибра вкъщи след телевизионното предаване, което гледаха с Александър и Кармен, докато вечеряха на масата в хола пред телевизора, тя се изправи пред тях и попита тържествено: „Как изглеждах? Прекрасно, нали?“ Сърце не им даде да потвърдят. Тя изчака малко и във възцарилото се мълчание, което никой не се осмели да наруши, въздъхна: „Нищо не разбирате! Това е маркетинг и ако не се съобразиш с правилата, книгата няма да се продава. Аз съм съвсем непознато име, а това е дебют, длъжна съм да изстрелям романа в орбита! А косата ми пак ще порасне!“ - и си опипа главата. Точка по въпроса. На сутринта отиде на фризьор за истински стилна подстрижка срещу сто шейсет и пет евро. Късата коса подчертаваше допълнително бездънния смущаващ поглед на огромните й сини очи, откриваше дългата шия, съвършения овал на лицето, раменете й със златист тен се открояваха като на герб, извезан на старинен гоблен. Приличаше на млад паж. „Мамо, мамо, сякаш си на четиринайсет години!“ - беше възкликнал Александър. Филип се бе смутил и ако не беше смътното му чувство на горчивина заради цялата тази афера, и той щеше да изпита умиление.
Отвори папката, пълна с изрезки от вестници. От всекидневниците. Списанията още не бяха излезли. И те ще се изпълнят с нейния образ, с нейните лъжи и твърдения. Погледът му пробяга по първите статии. Някои бяха подписани от журналисти, които лично познаваше. До един говореха за Ирис и за смелостта й. „А з1аг 18 Ьогп“2 беше озаглавена една от тях. „Изненадата“, обявяваше друга. По-сериозен журналист задаваше въпроса докъде стига шоуто и откъде започва литературата, но признаваше, че книгата е добре написана въпреки „леко академичния тон“, но именно поради това отлично е документирана. „Чувства се, че Ирис Дюпен познава из основи ХП век и майсторски ни повежда из тогавашния живот. Всичко е точно премерено. Завладяващо. Улавяме се как следим правилото на свети Бенедикт, сякаш е филм на Хичкок.“ Прочете рецензиите. Следваха разсъждения на Ирис за писането, за трудностите на първия роман, за изплъзващите се думи, за страха от белия лист. Тя представяше нещата много сполучливо, припомняше студентските си години в Колумбийския университет, първите си стъпки като сценарист, цитираше съветите на Жид към някакъв начинаещ писател: „За да не се изкушите да излизате, обръснете си главата!“ „Онова, което не се осмелявах да сторя от кокетство, ми бе наложено. Писането не ти позволява да хитруваш. Не можеш да му избягаш. Винаги те заетата. Не съжалявам за това, понеже живея само за литературата.“ Или: „Изкарах девет месеца само на пропарена вода и на розови картофи, така постигах вдъхновение.“ На снимката беше в дьнки с ниска талия и тениска над пъпа, а новата момчешка прическа й придаваше вид на млад бунтар. На друга снимка беше написано с червило на тила й юуе и топеу, а тя бе навела глава, за да се видят думите ясно. Отдолу текстът гласеше: „На тила си тя носи историята на романа си и съдбата на света.“ „Ни повече, ни по-малко! -каза си Филип с въздишка. - Съдбата на света е на тила на жена ми.“ Друг беше добавил: „Младежите ще луднат по нея, мъжете ще се влюбят, жените ще открият в нея своя говорител. Тази книга олицетворява помирението между Миналото и Настоящето.“ По-надолу научи, че руски милиардер предоставил на разположение на Ирис личния си самолет, за да се разходи за шопинг до Лондон или Милано, и още, че някаква марка парфюми искала да купи заглавието на книгата, за да лансира нов аромат. На всички предложения Ирис скромно отговаряше, че била поласкана, но че били „много далеч от литературата. Не искам да се превърна в панаирджийско чудо. Каквото и да се случи, без значение дали книгата ще е успех, или провал, ще продължа да пиша, защото само това ме интересува“.