Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Същата вечер, докато Понг им сервираше безмълвно, Милен съобщи, че изпратила кратък проектодоговор на господин Уей и смята двамата да поработят в съдружие.
- Подписа ли вече?
- Не още, но на практика нещата са уредени...
- Не си ми споменавала!
- Казах ти, скъпи, но ти не ми обърна внимание... Мислеше, че това е игра за малки момиченца! Има много хляб в тази работа, да знаеш.
- Посъветва ли се с някого, преди да подпишеш?
- Подготвих много прост договор, в който фигурират инвестираните суми, процентите печалба, разрешително на мое име, заплатено от Уей... Така че да ми е съвсем ясно. - И тихо се засмя, сякаш за да покаже на Антоан, че не си прави илюзии за своята неопитност в подобни дела.
- Да не си записала да следваш право? - попита Антоан високомерно. - Подай ми солта, ако обичаш... От какво е рагуто? Много е безвкусно!
- От антилопа...
- Да ти кажа право, отвратително е.
- Не ми остава много време за готвене...
- Добре, но бих предпочел да живеем както преди, когато имаше време! По-добре да беше отворила ресторант...
- Ето на, виждаш ли, не можем да говорим сериозно.
- Давай, слушам те.
- При последното пътуване до Париж отидох да се консултирам с адвокат, специализиран в тази област. С кантора на „Шанз-Елизе“...
- Кой ти го препоръча?
- Обадих се на секретарката на свекър ти. Казва се Жозиан. Много мила жена. Взаимно се харесахме. Казах й, че се обаждам от твое име, че имаш нужда от добър адвокат, който да те посъветва, някой печен, дето си има работа с най-големите финансови акули...
- И какво?
- Мина като по ноти. Даде ми име и телефон, на който позвъних. И тъй като се обаждах по препоръка на Марсел Гробз, той се държа много любезно и прие да се погрижи за моя бизнес план. Дори ме покани на вечеря, отидохме в руски клуб близо до кантората му.
- Така ли? Използвала си хора на Шефа, без изобщо да се познавате? Няма да се учудя, ако те е намразил.
- Защо да ме намрази? Нищо не съм му сторила...
- Припомням ти, че заради теб напуснах жена си и двете си дъщери! Май си забравила...
- Не съм те карала да ги напускаш. Ти ги заряза по свое желание. .. Ти ме въвлече в тази авантюра!
- И сега съжаляваш, така ли?
- Не. Не съжалявам за нищо. Съжаленията не вършат работа. Просто се опитвам да изплувам, нищо повече. И няма нужда да се сърдиш...
Караха се тихо, за да не разбере Понг. Караха се усмихнати, запращаха си всяка прошепната дума като отровна стрела. „Как стигнахме дотук - почуди се Антоан и си наля още вино. - В главата ми се въртят само черни мисли. Трябва да правя като другите. Да не задълбавам толкова. Да печеля пари, но главното да не мисля. Бил съм най-щастлив в Африка, затова си въобразявах, че като се върна тук, ще бъда пак щастлив. Ще започна всичко отначало. Взех с мен тази очарователна малка мръсница, която твърдеше, че ще се грижи за мен. Глупости! Само аз мога да се грижа за себе си, а правя точно обратното, непрекъснато и настървено. Защо укорявам нея? Тя няма вина. Прекалено голяма лъжица за моята уста. Жо е права. Те всички са прави.“ Той се подсмихна подигравателно на себе, но Милен го разбра погрешно.
- О! Не се сърди! Толкова те обичам. Напуснах всичко, ча да те последвам. Бих отишла където кажеш... Просто искам да имам някакво занимание. Не съм свикнала да стоя без работа. От малка работя...
Тя се нацупи като малко момиченце, хванато в голяма лъжа, което се кълне, че казва истината. Гледаше го невинно с големите си сини очи, което ужасно го подразни.
- А той не се ли опита да ти се пусне след клуба?
- Винаги мислиш най-лошото.
- Опасна си, Милен! Да направиш толкова много неща, без да ми споменеш и думичка.
- Исках да те изненадам... Пък и всеки път, когато се опитвах да ти заговоря за това, ти сменяше темата. Така че се отказах. Само не се сърди, скъпи, правя го единствено за да не скучая, повярвай... Ако не излезе нищо от тази работа, господин Уей ще загуби инвестицията си, а пък аз излизам суха, защото не съм вложила нито грош! Но ако потръгне, ще се замогна, а ти ще станеш търговски директор на малката ми фирма...