Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— При това получаваме хлапето доставено на вратата — продължи той. — Още по-хубаво! Добре ли е той?
— Окей е — отвърна жената на вратата със странно монотонен глас и без да поиска разрешение се намъкна в апартамента с голямата си пътна чанта и калните си черни ботуши.
— Разбира се, влез — вкисна се Ласе. — Изобщо да не ти пука.
— Тук съм, за да ти помогна да си стегнеш багажа, Ласе — заяви жената със същия вледеняващ глас.
Хана реши, че ѝ се е счуло, толкова странна беше репликата. Личеше си, че и Ласе не я бе разбрал. Просто зяпаше с наивна физиономия.
— Какво говориш? — обади се той.
— Изнасяш се.
— На забавна ли се правиш?
— Изобщо. Махаш се от къщата моментално и повече никога няма да се доближаваш до Аугуст. Виждаш го за последен път.
— Ама ти наистина си пълно психо!
— Всъщност съм необичайно великодушна. Имах намерение просто да те запратя по стълбите, та адски да те заболи. Но както виждаш, донесла съм чанта. Мислех да си вземеш малко ризи и долни гащи.
— Що за изрод си ти? — изсъска Ласе едновременно изумен и побеснял, пристъпи към жената с цялата си заплашителна враждебност и за секунда или две Хана се зачуди дали смята да зашлеви и нея.
Нещо обаче го разколеба. Може би очите на жената или навярно простият факт, че тя не реагира като другите. Вместо да отстъпи назад с изплашен вид, тя просто се усмихваше студено. Измъкна от вътрешния си джоб няколко намачкани листа и ги връчи на Ласе.
— Ако случайно на теб и приятеля ти Рогер ви залипсва Аугуст, винаги можете да ги погледнете и да си спомните — рече тя.
Жестът накара Ласе да онемее. Той запрехвърля объркано листовете, след това направи ужасена гримаса и Хана не се сдържа да не надзърне. Бяха рисунки и най-горната изобразяваше… Ласе, Ласе, който размахваше юмруци с безумно озлобен вид. Впоследствие тя нямаше да може да го обясни. Не просто разбра какво се беше случвало, докато Аугуст бе оставал сам вкъщи с Ласе и Рогер, но видя и собствения си живот. Видя го по-ясно и трезво, отколкото през много от изминалите години.
Точно така, със същото изкривено от ярост лице, Ласе я беше гледал стотици пъти, дори преди минути, и Хана осъзна, че това бе нещо, което никой не биваше да търпи, нито тя, нито Аугуст. Отстъпи назад. Поне ѝ се струваше, че е отстъпила, понеже жената я изгледа по по-различен начин, Хана също я погледна и със сигурност би било преувеличено да говорим за някакъв по-близък контакт, но на някакво равнище трябва да се бяха разбрали. Жената попита:
— Нали, Хана, той определено се маха?
Въпросът беше животозастрашаващ и Хана сведе очи към големите гуменки на Аугуст.
— Що за обувки носи?
— Моите.
— Защо?
— Тази сутрин излязохме набързо.
— И какво сте правили?
— Криехме се.
— Недоумявам… — поде тя, но не смогна да изрече повече.
Ласе я сграбчи грубо.
— Няма ли да обясниш на тая психопатка, че единственият, който ще се маха, е тя! — изрева той.
— О, да — рече Хана.
— Ами какво чакаш!
Ала после… Не бе способна да го обясни изцяло. Може би имаше нещо общо с изражението на Ласе или пък с усещането за някаква непоклатимост в тялото на младата жена и в леденостудените ѝ очи. Внезапно Хана се чу да изрича:
— Ти се махаш, Ласе! И никога повече няма да се върнеш!
Направо не ѝ се вярваше. Сякаш някой друг говореше от нейно име. После всичко се случи бързо. Ласе замахна, за да удари, но не последва удар, не и от негова страна. Младата жена реагира светкавично и го фрасна в лицето два, три пъти подобно на трениран боксьор, а после го повали с ритник в крака.
— Какво, по дяволите! — успя да изрече той, нищо повече.
Просна се на пода и младата жена застана отгоре му. Впоследствие Хана често-често щеше да си спомня какво каза Лисбет Саландер в онзи момент. Сякаш с нейните думи си възвърна нещо от себе си и осъзна колко пламенно и дълго бе желала Ласе Вестман да се махне от живота ѝ.
Бублански копнееше за равина Голдман.
Копнееше за портокаловия шоколад на Соня Мудиг, за своето ново легло от „Дукс“ и за друго годишно време. Сега обаче се бе зарекъл да внесе ред в настоящото разследване и точно това щеше да стори. Вярно, в известен смисъл беше доволен. Според сведенията Аугуст Балдер бе невредим и на път към майка си.
Убиецът на баща му беше заловен благодарение тъкмо на момчето и на Лисбет Саландер, макар понастоящем да не беше сигурно дали убиецът ще оцелее. Беше тежко ранен и приет в интензивното отделение на болницата в Дандерюд. Името му беше Борис Лебедев, но отдавна се подвизаваше под самоличността Ян Холстер и живееше в Хелзинки. Беше майор и стар войник от елитните части на съветската армия, по-рано се беше случвало да го засекат в множество разследвания на убийства, но без да го закопчаят. Официално беше частен предприемач в сферата на охраната, едновременно гражданин на Финландия и Русия; навярно някой беше редактирал регистъра с данните му.