Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Господин Уей редовно му изпращаше чека. Всеки месец си получаваше парите. „Швейцарска точност - подхилваше се Антоан, разпечатвайки плика с фиша. - Искаше да ме прецака, но излязох по-твърд и непреклонен. И аз знам да се озъбвам.“
Обаче междувременно проблемите му непрекъснато се задълбочаваха. Наложи се да изтърпи група учени, дошли да изследват кръвта на крокодилите, за да създадат нов вид антибиотици. Гадните животни устояват на всичко. Ако се наранят, вместо да се стигне до инфекция и отравяне на кръвта, раната им незнайно как успява да зарасне и те бодро продължават напред. Имат някаква съставка в кръвта, която ги имунизира. На него се падна честта да настани учените, да ги храни, да им предостави помещения за работа. Което си беше допълнителен ангажимент за Антоан и допълнителни приходи за господин Уей! „Писна ми все така да става“ - мислено въз-негодува Антоан и отново стреля.
- Престани! - спря го Милен. - Горките животни за нищо не са ти виновни...
Китаецът успяваше да извлече полза от всичко! Повика Милен, след като разбра с какво бе започнала да се занимава. Предложи й съдружие и заедно да изкарат на пазара нова марка козметика „Бел дьо Пари“. Искаше да произвеждат опаковките във Франция, за да пише отгоре им тас1е гп Ргапсе. Така щели да превземат китайския пазар. „На всичко отгоре и късметът му се усмихва - помисли си Антоан и зареди пушката отново. - Което докосне, в злато се превръща!“
Същото обаче не се отнасяше за него.
Мечтите му да стане милиардер благодарение на чантите и консервите крокодилско месо загиваха. Крокодилите се оказаха ненадеждна суровина: тлъсти, взискателни, безпомощни. Ядяха само пилешко или човешко. Всичко, което не им харесваше, оставяха да гние на слънцето! „Сякаш са раснали в петзвезден хотел“ - ругаеше Антоан и обръщаше количките, препълнени със смес от ориз, специални водорасли и стриди, които поръчваше в Сао Пауло. Те изобщо не докосваха тази храна. Нито патешкото, нито рибата. Искаха си пилешкото. Когато им даваха друга храна, извръщаха глави.
- Виж ги ти, не е истина! - процеди през зъби Антоан. - Толкова са затлъстели, че дори не могат да се покатерят върху женските, забеляза ли? Не ги удостояват с поглед, колкото и да ги ухажват и да им се умилкват.
- Кеф им е да те гледат как се дразниш. Знаят си, че отново ще излязат победители...
- Няма да е за дълго, ако продължават да дебелеят.
- Я стига! Ти отдавна ще си умрял, а те ще продължават да киснат тук, непоклатими. Тези животни ще изкарат сто години като едното нищо!
- Освен ако не ги изтрепя!
- Мислиш ли, че това е решение?
- Няма решение, Милен, оставих се да ме измамят като първолак! На Уей не му пука, той ще се измъкне невредим както обикновено, но аз... Инвестирах във ферма за тлъсти и безпомощни яйценосни гадини.
И сякаш не стигаше това, ами Антоан откри, че почти всичките женски, внесени от Тайланд, бяха минали репродуктивната възраст. Обади се на директора на развъдника, който лично бе натоварил на боинга седемдесетте женски крокодила, за да направи рекламация. Тайландецьт го увери: „Ройу 姧8 а <1ау! Ройу 姧8 а йау!“
- 2его 姧 а с1ау! - изрева в слушалката Антоан.
- Аха - отвърна оня. - ТЬеу шие! Ье §гап<1 то&егз Йгеп! Уои аге по! 1иску, ше ри* Ше угоп§ опез т Ше р1апе, ше дМпЧ кподу1...
Женски крокодили в менопауза! А имаше за задача да попиши максимално раждаемостта! Фабриката отчиташе спад на кожените изделия, а производството на консервирано месо беше намаляло наполовина. „Може да се окаже, че бизнесът ще се съживи с производството на антибиотици, обаче нямам договор за тях. Как се минах! Майната им на влечугите!“
Стреля отново във въздуха. Крокодилът отвори едно око.
Милен сви рамене и пое обратно към офиса си. Имаше да проверява имейлите, преди да ги изпрати до Париж за разни поръчки. Гримовете вървяха много по-добре от лосионите и останалите кремове за поддържане на кожата, които бяха по-скъпи и по-трудни за прилагане в жегата. „Толкова по-добре! Снабдявам се с гримовете на едро в Париж и ги продавам четворно по-скъпо. Клиентките ми изобщо не подозират. Никога не се пазарят! Умират за червилото и туша за мигли и дават мило и драго да си изрисуват физиономиите. Най-търсен е светлият, почти бял фон дьо тен. Луди са за него! Правят се на бледолики малки кукли. Още не съм заредила, и те вече са опразнили рафтовете с малките си хищни ръчички. Господин Уей ми предложи съдружие. Петдесет на петдесет. От мен познанията, стратегията, духът, изтънченият френски вкус, от него производството и разпространението. Твърди, че производството ще ни излезе без пари. Трябва да говоря с Антоан. Струпали са му се толкова грижи на главата, че не знам дали да го занимавам с моите планове.“