Жълтите очи на крокодилите

-    Спри тук - заповяда Ортанс и посочи ъгъла на улицата.

-    Както кажеш...

-    Искаш ли да продължим да се виждаме, или не искаш?

-    Не ставай смешна, просто се пошегувах...

-    Ако майка ми ме види с теб, край на малката ни тайна...

-    Тя не ме познава, никога не ме е виждала.

-    Но ме познава мен. Няма да се затрудни да направи връзката. Може и да не загрява бързо, но все ще събере две и две.

Шавал паркира и изключи двигателя. Прегърна Ортанс и я придърпа.

-    Целуни ме.

Тя бързо го целуна и посегна да отвори вратата.

-    По-нежно!

-    Колко си досаден!

-    Да бе... Не бях досаден преди малко, когато плащаше с моята карта.

-    То беше за преди малко.

Пъхнал ръка под тениската й, той се опита да я хване за гърдата.

-    Престани, Шавал, стига.

-    Имам си име, държа да та напомня. Мразя да ме наричаш Шавал.

-    Това ти е името... Не ти ли харесва?

-    Харесва ми да си по-нежна с мен, по-мила...

-    Съжалявам, пич, не ми е в стила.

-    А какъв ти е стилът, Ортанс? Не даваш нищо, грам не даваш от ценната си персона...

-    Ако не ти харесва, приключваме. Не аз искам нещо от теб, ти дойде при мен! Ти ми се мъкнеш по петите като кученце!

Той завря лице в дългата й коса, вдъхна мириса на кожата й, парфюма й, пошепа:

-    Влудяваш ме! Не съм виновен. Моля те, не ставай лоша... Толкова те желая. Ще ти купя всичко, което поискаш.

Ортанс вдигна очи към небето. Какъв досадник, не е истина! Направо беше на път да я отврати от шопинга!

-    Седем и половина е, трябва да се прибирам.

-    Кога ще се видим?

-    Не знам. Ще гледам да уредя нещо за събота вечер, но не е сигурно...

-    Имам две покани за Галиано за петък вечерта... Какво ще кажеш?

-    Джон Галиано?

-    ШтзеШ Ако искаш, мога да те заведа.

-    Добре. Ще измисля нещо!

-    Обаче ще трябва да си много мила с мен...

Ортанс въздъхна, огъна се отегчено като котка.

-    Вечните условия! На човек да му се отще, право да ти кажа...

-    Ортанс, от три месеца ме разиграваш. Търпението ми има граници...

-    Аз пък не признавам никакви граници, представи си! В това ми е чарът и с това съм ти интересна.

Шавал сложи ръце на волана на спортната си алфа ромео и изръмжа:

-    Писна ми да се правиш на уплашена девственица.

-    Ще спя с теб, когато аз реша, а за момента този въпрос изобщо не се поставя. Ясно ли ти е?

-    Поне си пряма, не може да ти се отрече.

Тя отвори вратата, измъкна навън дългия си елегантен крак, деликатно стъпи на тротоара и запретнала пола до чатала си, му пожела довиждане с най-ослепителната си усмивка.

-Ще се чуем?

-    Точно така, ще се чуем.

Взе от задната седалка голямата бяла чанта „Колет“ и излезе от колата. Стъпваше с походка на модел, сякаш дефилираше на подиума, той я проследи с поглед как се отдалечава и изпсува. Мръсница! Правеше го на луд! Щом устните му докоснеха меките й потрепващи устни, кръвта му кипваше. Малкото й езиче танцуваше, когато се целуваше... Той затвори очи и се отпусна назад. Надървяше се като магаре, а тя само го размотаваше и залъгваше. „Не мога да издържам повече, не мога, трябва да я имам!“