Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Не мисля. — отговори Дъмбълдор. — Мисля, че зная какъв е шестият Хоркрукс. Чудя се какво ще кажеш, ако ти призная, че съм любопитен относно поведението на змията, Наджини?
— Змията? — сепнато попита Хари. — Животни могат ли да се използват като Хоркрукси?
— Не е препоръчително да се прави, — каза Дъмбълдор. — защото, да повериш част от душата си на нещо, което може да се движи и мисли само, си е рискована работа. Ако обаче сметките ми са верни, на Волдемор все още му е липсвал един Хоркрукс, когато е влязъл в дома на родителите ти, за да те убие. Очевидно, е пазел процеса по сътворяване на Хоркрукси, за особено специални убийства. Ти със сигурност си щял да бъдеш специален. Той е вярвал, че като те убие, ще попречи на пророчеството да се изпълни. Вярвал е, че ще стане неуязвим. Сигурен съм, че е искал да сътвори последният си Хоркрукс с твоята смърт. Както знаем, той се провали. След няколко години обаче, той използва Наджини, за да уби един стар мъгъл, и може би точно тогава я е превърнал в последния си Хоркрукс. Тя подчертава връзката му със Слидерин и засилва мистиката около Лорд Волдемор. Той със сигурност обича да я държи близо до себе си и явно има необичайно силен контрол над нея, дори и за някой, който говори змийски.
— И така, — каза Хари, — дневникът го няма, пръстенът също. Чашата, медальонът и змията са още цели, и мислите че има още един Хоркрукс, който някога е принадлежал на Рейвънклоу или Грифиндор?
— Забележително сбито и точно резюме, да. — каза Дъмбълдор, кимайки с глава.
— Все още ли ги търсите сър? Това ли правехте, когато напускахте училище?
— Точно така. — каза Дъмбълдор. — Търся от много дълго време. Мисля че… може би… почти съм открил още един. Знаците вдъхват надежда.
— А, ако го откриете, — бързо попита Хари, — мога ли да дойда с Вас, и да Ви помогна да се отървем от него?
Дъмбълдор погледна Хари много настоятелно за момент, а после каза:
— Да, мисля, че може.
— Мога ли? — попита Хари, сериозно разтърсен.
— О, да. — каза Дъмбълдор с лека усмивка — Мисля, че си заслужил това право.
Сърцето на Хари щеше да изхвръкне. Много беше хубаво да не чува само думи на утешение и защита поне веднъж. Директорите и директорките по стените не изглеждаха особено впечатлени от решението на Дъмбълдор. Хари видя, че няколко от тях поклатиха глави, а Финеъс Ниджелъс изпръхтя.
— Усеща ли Волдемор, когато някой Хоркрукс е разрушен, сър? Може ли да го почувства? — попита Хари, като игнорира портретите.
— Много интересен въпрос, Хари. Не вярвам. Мисля, че Волдемор е вече толкова потопен в зло, а тези важни части са били отделени от него толкова дълго, че той не чувства какво правим. Вероятно в момента на смъртта може би е наясно със загубата… но например, не усети че дневникът е унищожен, докато насила не изтръгна тази информация от Луциус Малфой. Казаха ми, че когато Волдемор открил, че дневникът е унищожен и лишен от силата си, гневът му бил абсолютно ужасен.
— Но аз мислех, че е искал Луциус Малфой да скрие дневникът в Хогуортс?
— Да, искал е, преди години, когато е бил сигурен, че ще може да създаде още Хоркрукси. Все пак, Луциус е трябвало да чака Волдемор да му нареди и не е дочакал тази заповед, тъй като Волдемор е изчезнал, малко след като му е дал дневника. Няма съмнение, че Луциус не би посмял да направи нищо с дневника, освен внимателно да го пази. Разбира се, Луциус не е знаел какво всъщност е дневникът. Разбрах, че Волдемор му е казал, че дневникът ще отвори отново Стаята на тайните. Сигурен съм, че ако Луциус е знаел, че държи в ръцете си част от душата на господаря си, е щял да се отнесе с нея много по-уважително. Вместо това той е довел стария план до край с малки изменения. Като е подхвърлил дневникът на дъщерята на Артър Уизли, той се е надявал наведнъж да дискредитира Артър и да се отърве от сериозно инкриминиращ го магически обект. Ах, горкият Луциус… с гневът на Волдемор от това, че е изхвърлил Хоркруксът за собствените си цели, а и с фиаското в Министерството миналата година, не бих се учудил ако не е тайничко доволен, че е на сигурно място в Азкабан.
Хари поседя за момент, а после попита:
— Значи, ако унищожим всички Хоркрукси, Волдемор може да бъде убит?
— Да, мисля, че може. — отговори Дъмбълдор. — Без Хоркруксите, Волдемор ще е смъртен, с осакатена и отслабена душа. Не забравяй обаче, че дори душата му да е повредена отвъд всяка поправка, мозъкът и магическите му сили са незасегнати. Ще са нужни изключителни сили и умения, за да се убие магьосник като Волдемор, дори и без Хоркруксите му.