Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
В главата му все още се водеше битка. Джини или Рон? Понякога му се струваше, че след-Лавендъровия Рон може би няма много да възрази, ако покани Джини на среща. Тогава обаче си спомняше изражението на Рон, когато я видя да целува Дийн и беше сигурен, че Рон ще сметне за предателство дори и ако Хари само я хванеше за ръка…
И все пак Хари не можеше да спре да мисли за Джини, да се смее с нея, да се връща от тренировки с нея. Колкото и да възразяваше съвестта му, той се чудеше как да остане насаме с нея. Щеше да е чудесно, ако Слъгхорн дадеше ново парти, защото Рон нямаше да е наоколо. За съжаление обаче, Слъгхорн явно се беше отказал от партитата. Веднъж или два пъти, Хари се замисли дали да не поиска помощ от Хърмаяни, но не мислеше, че ще понесе самодоволната й физиономия. Мислеше, че я долавя от време на време, когато Хърмаяни го хващаше, че зяпа Джини или се смее на шегите й. И за капак идваше притеснението, че ако не направи нещо, скоро някой друг ще покани Джини на среща. Той и Рон бяха на едно мнение поне относно факта, че Джини е станала твърде популярна.
В края на краищата изкушението да вземе още една порция Феликс Фелисис ставаше все по-силно с всеки изминал ден. Дали това щеше да е, както каза Хърмаяни, „благоприятно стечение на обстоятелствата“?
Дните благоуханно се плъзнаха в месец май, а Рон беше до рамото на Хари всеки път, когато той видеше Джини. Хари очакваше магическият момент, в който Рон някак си щеше да осъзнае, че нищо не би го направило по-щастлив от това, най-добрият му приятел и сестра му да се влюбят един в друг и да ги остави сами за повече от няколко секунди. Май за нито едното от двете неща обаче нямаше шанс, тъй като наближаваше последният куидичен мач за сезона затова Рон през цялото време искаше да обсъжда различни тактики с Хари и не мислеше за нищо друго.
В това отношение Рон не беше изключение. Интересът към мача Грифиндор — Рейвънклоу беше изключително голям, тъй като щеше да реши изхода от шампионата. Ако Грифиндор победеше Рейвънклоу с разлика от триста точки (трудна задача, но Хари никога не беше виждал отбора да лети толкова добре), щяха да спечелят шампионата. Ако спечелеха с по-малко от триста точки, щяха да завършат втори, след Рейвънклоу. Ако загубеха със сто точки, щяха да са трети след Хафълпаф. Ако загубеха с повече от сто — щяха да са последни и никой, помисли си Хари, никога, ама никога нямаше да му позволи да забрави, че той е бил капитан на Грифиндор, при първото им завършване в дъното на таблицата от две столетия.
Подготовката за този решителен мач имаше всички характерни черти. Членове на отборите се опитваха да сплашват противника по коридорите. Неприятни песни за отделни играчи се пееха на висок глас, когато определеният ученик минаваше. Самите състезатели или се размотаваха, наслаждавайки се на вниманието, или се хвърляха към тоалетните в междучасията, за да повръщат. Някак си, изходът от мача се свърза неразривно в мозъка на Хари, с успеха или провала на плановете му относно Джини. Той не спираше да си мисли, че ако победят с повече от триста точки, еуфорията и шумното парти след мача, може да се окажат толкова полезни, колкото и голяма глътка Феликс Фелисис.
Дори посред всички тези занимания, Хари не беше забравил и другата си амбиция. Да открие какво кроеше Малфой в Нужната Стая. Той все още проверяваше Хитроумната карта и не успяваше да открие Малфой на нея, което навеждаше на извода, че Малфой прекарва доста време в стаята. Въпреки че Хари вече губеше надежда да успее да проникне в Нужната стая, той се опитваше да влезе всеки път, когато беше в околността. Без значение как формулираше молбата си обаче, стената си оставаше твърдо без врата.
Няколко дни пред мача с Рейвънклоу Хари се отправи сам на вечеря. Рон се беше втурнал към най-близката тоалетна да повръща, а Хармаяни беше отишла да се види с Професор Вектор за грешка, която смяташе че е направила в последното си есе по Аритмантика. Повече по навик, Хари направи обичайният обходен маршрут по коридора на седмия етаж, като по пътя проверяваше Хитроумната карта. В първия момент не видя Малфой и реши, че отново е в Нужната стая, но после видя точката му, в момчешката тоалетна на долният етаж, и то в компанията не на Краб или Гойл, а на Стенещата Миртъл.