Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Днес е един хубав ден.
Никой от двамата не забелязваше яростната битка, която се водеше в главата на Хари.
Тя е сестра на Рон
Обаче заряза Дийн!
И все пак е сестра на Рон.
Аз съм му най-добрият приятел!
Това само ще влоши нещата.
Ако първо поговоря с него…
Ще те удари.
Ами ако не ми пука?
Ама той е най-добрият ти приятел!
Хари едва забеляза, че са стигнали портретната дупка, и почти не видя, че в общата стая се е събрала малка групичка седмокурсници, когато Хърмаяни извика:
— Кейти! Върнала си се! Добре ли си?
Хари се вторачи. Това наистина беше Кейти Бел. Изглеждаше напълно здрава и бе обградена от тържествуващите си приятели.
— Наистина съм добре! — щастливо каза тя. — Изписаха ме от Св. Мънго в понеделник, изкарах няколко дни у дома с мама и татко и се върнах тази сутрин. Лини точно ми разказваше за Маклагън и последният мач, Хари…
— Аха. — каза Хари. — Ами сега, щом ти се върна, а и Рон е добре, имаме приличен шанс да размажем Рейвънклоу, и все още ще можем да се преборим за Купата. Слушай, Кейти…
Трябваше веднага да й зададе въпроса. Любопитството му бе толкова силно, че дори временно измести Джини от ума му. Той снижи гласа си, а приятелите на Кейти започнаха да събират нещата си. Явно закъсняваха за Трансфигурация.
— Онази огърлица… можеш ли да си спомниш кой ти я даде?
— Не. — каза Кейти и печално поклати глава. — Всички това ме питат, но аз и идея си нямам. Последното, което си спомням, е как влязох в дамската тоалетна в Трите метли.
— Значи твърдо си влязла в тоалетната? — попита Хърмаяни.
— Ами, спомням си, че отворих вратата, — отговори Кейти, — така че, който ми е направил Империус, явно е стоял точно зад нея. След това нямам спомен. Вижте, трябва да вървя, Макгонагол ще ме накаже да пиша изречения, нищо че ми е първи ден…
Тя грабна книгите и чантата си и забърза след приятелите си, като остави Хари, Рон и Хърмаяни пред прозореца, да размишляват върху това, което им беше казала.
— Трябва да е било момиче или жена тази, която е дала огърлицата на Кейти. — каза Хърмаяни — щом е била в женската тоалетна.
— Или някой, който е изглеждал като момиче или жена — каза Хари. — Не забравяй, че в Хогуортс имаше цял котел с Многоликова отвара. Знаем, че част от нея беше открадната…
В ума си Хари виждаше, как парад от множество Краб и Гойл подскачат пред него, всичките преобразени като момичета.
— Май ще взема още няколко глътки от Феликс. — каза Хари. — и ще трябва отново да отида до Нужната стая.
— Това ще е чиста загуба на отвара. — равно каза Хърмаяни, като остави копието на „Основи на заклинанията“, което точно бе извадила от чантата си. — Късметът те доведе до тук Хари. Проблемът със Слъгхорн беше различен. Възможността да го убедиш беше на лице, само ти трябваше благоприятно стечение на обстоятелствата. Късметът обаче няма да ти помогне, за да преодолееш едно мощно заклинание. А и, късметът ще ти трябва ако Дъмбълдор те вземе със себе си… — Гласът й заглъхна до шепот.
— Не може ли да направим още? — попита Рон, като игнорира Хърмаяни. — Ще е чудесно да имаме запаси… Погледни в учебника…
Хари извади копието на „Приготвяне на отвари за напреднали“ от чантата си и затърси рецептата на Феликс Фелисис.
— По дяволите, много е сложна — каза той, докато преглеждаше съставките. — И ще ни потрябват шест месеца… Трябва да я оставиш да се задуши…
— Типично! — отвърна Рон.
Хари се готвеше да прибере учебника, когато забеляза, че крайчеца на една от страниците е прегънат. Отгърна на нея и видя заклинанието Сектум-семпра, озаглавено „За врагове“, което беше отбелязал няколко седмици по-рано. Хари все още не знаеше за какво служи това заклинание, главно защото не искаше да го изпробва пред Хърмаяни. Обмисляше обаче дали да не го тества върху Маклагън следващия път когато му се мернеше пред очите.
Единственият човек, който не се радваше на завръщането на Кейти Бел в училището, беше Дийн Томас, защото нямаше повече да я замества като пазач в отбора по куидич. Когато Хари му съобщи новината, той я посрещна стоически и само изсумтя и сви рамене. Докато Хари се отдалечаваше обаче, той имаше чувството, че Дийн и Шеймъс мърморят недоволно зад гърба му.
Следващата вечер се състоя най-перфектната тренировка, на която Хари присъстваше като капитан. Отборът беше толкова щастлив, че се е отървал от Маклагън, и че са си върнали Кейти, че летяха невероятно добре.
Джини изобщо не изглеждаше разстроена от раздялата с Дийн. Точно наопаки, тя беше душата на отбора. Имитациите й на подскачането на Рон нагоре-надолу пред головите стълбове, когато куофълът се отправяше към него, или на крясъците на Хари към Маклагън преди да изпадне в безсъзнание, много забавляваха всички. Хари, който се смееше с останалите, беше доволен, че има причина да гледа Джини. По време на тренировката той получи още няколко удара от блъджъри, защото не внимаваше и не следеше за снича.