Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Къде? — попита Хари. — Как?

— Ти ми даде доказателството, Хари. — каза Дъмбълдор. — Дневникът, дневникът на Ридъл, този който даваше инструкции, как да се отвори Стаята на тайните.

— Не разбирам, сър. — каза Хари.

— Въпреки, че не съм виждал Ридъл, който излезе от дневника, това което ми описа ти, е феномен, с който не съм се сблъсквал. Един обикновен спомен е започнал да действа и да мисли!? Спомен, който изсмуква живота от момичето, в чиито ръце е попаднал? Не, нещо много по-зловещо живееше в тази книга… фрагмент от душа, бях почти сигурен в това. Дневникът беше Хоркрукс. Този факт обаче, повдигна толкова въпроси, на колкото и отговори. Това което най-много ме заинтригува и смути бе, че дневникът не беше замислен като оръжие, а по-скоро като защита.

— Все още не разбирам. — каза Хари.

— Ами, той работеше така, както би трябвало да работи един Хоркрукс — с други думи, парчето душа, скрито в него, беше защитено и несъмнено изигра ролята си, да предпази собственика си от смъртта. Но няма никакво съмнение, че Ридъл е искал дневникът да бъде прочетен, искал е парчето от душата му да насели или обсеби някого, така че чудовището на Слидерин да бъде пуснато на свобода.

— Явно, не е искал усилията му да отидат на вятъра. — вмъкна Хари. — Искал е хората да знаят, че е наследник на Слидерин, защото на времето не е могъл да извлече полза от това.

— Точно така. — кимайки, каза Дъмбълдор. — Но не виждаш ли Хари, ако Волдемор е искал дневникът да попадне у някой бъдещ ученик, то той е бил забележително немарлив спрямо това скъпоценно парче от душата му. Целта на Хоркруксът е, както обясни Професор Слъгхорн, да се пази част от душата скрита и на сигурно място, а не да се размотава на пътя на някого си и да се подлага на риска да бъда унищожена — както и се случи. Точно тази част от душата вече я няма. Ти сам видя това. Невнимателният начин, по който Волдемор се е отнесъл към тази част от душата си, ми се стори изключително застрашителен. Това ми даде основание да смятам, че е направил — или е смятал да направи — повече Хоркрукси, така че загубата на един да не е толкова фатална. Не исках да повярвам, но нищо друго нямаше смисъл. И тогава, две години по-късно, ти ми каза, че в нощта когато Волдемор се върна в тялото си, е направил най-разтърсващото и плашещо изявление пред смъртожадните. „Аз, който съм отишъл по-далеч от всеки друг по пътя към безсмъртието“. Така ми каза, че е казал той. „По-далеч от всеки друг!“ Знаех какво значи това, въпреки, че смъртожадните явно не знаеха. Той имаше предвид Хоркруксите си, Хоркрукси — в множествено число, Хари, нещо, което не вярвам друг магьосник да е правил. Това имаше смисъл. Лорд Волдемор изглежда ставаше все по-малко човек през изминалите години. Трансформацията, която той преживя, ставаше обяснима, ако душата му беше осакатена отвъд измеренията на това, което наричаме „обикновено зло“…