Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари гледаше как Дъмбълдор кръстосва нагоре-надолу пред него и се замисли. Замисли се за майка си, за баща си и за Сириус. Замисли се за Седрик Дигъри. Замисли се за всички ужасни дела, които знаеше, че е извършил Лорд Волдемор. В гърдите му все едно се запали факла и пресуши гърлото му.
— Щях да искам да е мъртъв. — тихо каза Хари. — И щях да искам аз да го довърша.
— Разбира се, че щеше! — извика Дъмбълдор. — Виждаш ли, пророчеството не значи, че си длъжен да направиш нещо. Но пророчеството накара Лорд Волдемор да те бележи като равен… С други думи, ти си свободен да избереш пътя си, съвсем свободен да обърнеш гръб на пророчеството! Той ще продължи да те преследва… което със сигурност значи, че…
— Че накрая единия от нас ще убие другия. — каза Хари. — Да.
Но най-накрая беше разбрал какво се опитва да му каже Дъмбълдор. Това беше разликата между това, да те довлекат на арената, за битка до смърт, и сам да влезеш в нея с високо вдигната глава. Вероятно някои хора щяха да кажат, че няма голяма разлика между двата начина, но Дъмбълдор знае, а и аз също, помисли се Хари, с приток на внезапна гордост, а и родителите ми, че в това се състои цялата разлика на света.
24. Сектумсемпра
Изтощен, но доволен от свършеното през нощта, Хари разказа на Рон и Хърмаяни за случилото се по време на урока по Вълшебство на следващата сутрин (като преди това направи заклинанието Муфлиато на стоящите наоколо). И двамата бяха много впечатлени от начина, по който беше измъкнал спомена от Слъгхорн, и го гледаха със страхопочитание, когато им разказа за Хоркруксите на Волдемор и обещанието на Дъмбълдор да го вземе със себе си.
— УАУ! — каза Рон, когато Хари приключи с разказа си. Рон разсеяно размахваше пръчката си към тавана, без да обръща ни най-малко внимание на това, което прави. — Уау. Ти ще идеш с Дъмбълдор… и ще се опиташ да унищожиш… Уау…
— Рон, измагьосваш сняг. — търпеливо каза Хърмаяни, хвана юмрука му и насочи пръчката му встрани от тавана, от който падаха бели снежинки. Хари забеляза, че Лавендър Браун, с много зачервени очи, се е втренчила в Хърмаяни от съседната маса. Хърмаяни незабавно пусна ръката на Рон.
— А, да. — каза Рон и погледна към рамената си с очевидна изненада. — Извинявай… май всички сме прихванали ужасен пърхот…
Той изтръска част от фалшивият сняг от раменете на Хърмаяни. Лавендър избухна в сълзи. Рон изглеждаше невероятно виновен и й обърна гръб.
— Разделихме се. — каза той на Хари с ъгълчето на устата си. — Снощи. Когато тя ме видя да излизам от спалните с Хърмаяни. Явно теб не те е видяла, така че си е помислила, че сме били само двамата.
— Аха. — каза Хари. — Ами… явно не ти пречи, че всичко свърши, нали?
— Не. — призна си неохотно Рон. — Беше доста лошо, докато ми викаше, но поне не аз скъсах.
— Страхливец. — каза Хърмаяни, въпреки че изглеждаше развеселена. — Е, явно снощи е била лоша вечер за романтика. Хари, Джини и Дийн също са скъсали.
Хари си помисли, че погледът й беше много проницателен, но тя нямаше как да знае, че вътрешностите му внезапно бяха започнали да танцуват конга. Той се опита да запази лицето си неподвижно и с възможно най-безразличен глас попита:
— Защо, какво се е случило?
— О, ами нещо наистина глупаво… тя каза, че той винаги се опитвал да й помага да мине през портретната дупка, сякаш тя не може сама… но при тях от доста време не вървеше.
Хари погледна към Дийн в другия край на стаята. Той определено изглеждаше нещастен.
— Това разбира се, те изправя пред дилема, нали така? — каза Хърмаяни
— Какво имаш предвид? — бързо попита Хари.
— Отборът по куидич. — отговори Хърмаяни. — Ако Джини и Дийн не си говорят…
— Ооо, да. — каза Хари.
— Флитуик. — предупредително додаде Рон. Дребничкият учител по Вълшебство си проправяше път към тях, а все още Хърмаяни беше единствената успяла да превърне оцета във вино. Стъклената й бутилка бе пълна с тъмно червена течност, докато полученото от Хари и Рон, все още имаше тъмно кафяв цвят.
— Хайде, хайде момчета. — укорително каза Професор Флитуик. — Малко по-малко разговори и малко повече действие… Хайде, покажете ми да видя…
Двамата заедно вдигнаха пръчките си, концентрираха се с цялата си сила и посочиха към бутилките. Оцетът на Хари се превърна в лед. Бутилката на Рон експлоадира.
— Да… за домашно… — каза Професор Флитуик, когато се измъкна изпод масата и изтръска парчетата стъкло от върха на шапката си — …ще се упражнявате.
След Вълшебство имаха един от редките свободни часове и се върнаха заедно в общата стая. На Рон явно му беше олекнало от края на връзката с Лавендър, а и Хърмаяни изглеждаше весела, въпреки че когато я попитаха защо се усмихва, тя само каза: