Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Явно забравил късния час, Дъмбълдор заобиколи бюрото си, взе бутилката със спомена на Слъгхорн и се отправи към кабинета, в който държеше мислоема.
— Сега… — каза Дъмбълдор, като нагласи каменния съд на бюрото си и изсипа съдържанието на бутилката в него. — Сега най-накрая ще разберем. Побързай, Хари…
Хари покорно се наведе над мислоема и почувства как краката му се отделят от пода… Пропадна през тъмнината и се приземи в кабинета на Хорас Слъгхорн от преди много години. Там беше много по-младия Слъгхорн, с дебела, блестяща, сламена на цвят коса и руси мустаци. Той седеше в удобно кресло, краката му си почиваха на кадифена табуретка, държеше чаша вино в едната си ръка, а с другата бъркаше в кутия захаросан ананас. Около него бяха насядали около половин дузина тийнейджъри и сред тях беше Том Ридъл, а черно-златиня пръстен на Марволо блестеше на пръста му.
Дъмбълдор се приземи до Хари, точно когато Ридъл попита:
— Сър, вярно ли е, че професор Меритут се оттегля?
— Том, Том, дори и да знаех, нямаше да ти кажа — отговори Слъгхорн и размаха укорително пръст към Ридъл, като се усмихваше. — Иска ми се да знам от къде се сдобиваш с информация момче, знаеш повече от половината преподаватели.
Ридъл се усмихна. Другите момчета се засмяха и го загледаха с одобрение.
— С твоята способност да научаваш неща, които не са твоя работа и внимателно да ласкаеш хората, които имат значение — между другото, благодаря ти за ананаса, беше прав, този е любимият ми… — някои от момчетата отново захихикаха. — Със сигурност очаквам да станеш Министър на Магията до двадесетина години. Петнадесет, ако продължиш да ми пращаш ананас, имам отлични контакти в министерството.
Том Ридъл слабо се усмихна, а другите се засмяха. Хари забеляза, че той съвсем не беше най-големият от групата момчета, но те явно гледаха на него като на свой водач.
— Не мисля, че политиката е моето поприще, сър. — каза той, когато смехът утихна. — На първо място нямам подходящ произход.
Няколко от момчетата наоколо се ухилиха едно на друго. Явно се наслаждаваха на някаква шега относно прочутият произход на лидера на бандата им.
— Глупости. — бързо каза Слъгхорн. — За всички е ясно, че имаш достойно магьосническо потекло, със способности като твоите. Не, ти ще стигнеш далеч Том, никога досега не съм бъркал за мой ученик.
Малкият златен часовник на бюрото на Слъгхорн удари единадесет часа и той се огледа.
— Мили боже, кое време стана? По-добре вървете момчета, или ще закъсате. Лестрейндж, искам есето ти до утре, или ще те накажа. Ейвъри, това важи и за теб.
Едно по едно, момчетата напуснаха стаята. Слъгхорн стана от креслото си и остави празната си чаша на бюрото. Движение зад него привлече вниманието му. Ридъл все още беше там.
— Побързай Том, не искаш да те хванат навън след вечерния час, а и си префект…
— Сър, исках да Ви попитам нещо…
— Ами питай тогава момчето ми, питай…
— Сър, чудех се какво знаете за… за Хоркруксите?
Слъгхорн се втренчи в него, пръстените му разсеяно потропваха по чашата.
— Това проект по Защита от Тъмните изкуства ли е?
Но Хари беше сигурен, че Слъгхорн знае, че това не е училищно задание.
— Не точно, сър. — отговори Ридъл. — Срещнах го, докато четях през срока и не можах напълно да разбера смисъла.
— Не… ами… трябва доста да се потрудиш, за да намериш книга в Хогуортс, в която да се споменава детайлно за Хоркруксите, Том. Това е Тъмна магия, наистина много Тъмна. — каза Слъгхорн.
— Но Вие явно знаете за какво става въпрос, нали сър? Искам да кажа, магьосник като Вас… съжалявам, ако не можете да ми кажете… но си мислех, че ако някой ще знае, това сте Вие… така че си помислих…
Много добра работа, помисли си Хари. Притеснението, обикновения тон, внимателното ласкателство, нищо не беше пресилено. Хари, който имаше сериозен опит в измъкването на информация, можеше да разпознае майсторския похват. Виждаше се, че Ридъл много, много иска да се добере до тази информация. Може би работеше за този момент от седмици.
— Ами… — каза Слъгхорн, като не гледаше към Ридъл, а потропваше по капака на кутията захаросан ананас. — ами, няма да ти навреди, ако те запозная с фактите. Само колкото да ти е ясна темата. Хоркрукс, това е думата, която използваме за предмет, в който магьосник може да скрие част от душата си.
— Не ми е съвсем ясно, как точно става това, сър. — каза Ридъл.
Той внимателно контролираше гласът си, но Хари усещаше вълнението му.
— Ами разбираш ли, трябва да разделиш душата си, — отговори Слъгхорн, — и да скриеш част от нея в някакъв предмет извън тялото си. Тогава, дори ако тялото е атакувано или разрушено, не можеш да умреш, тъй като част от душата остава незасегната. Но разбира се, съществуване в такава форма…