Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Лицето на Слъгхорн се сбръчка, а Хари си припомни думите, които бе чул преди две години: „Бях изтръгнат от тялото си, бях по-малко от дух, по-малко от най-слабия призрак… но все пак бях жив“.
— …много малко биха го искали, Том, изключително малко. Смъртта е за предпочитане.
Но желанието на Ридъл беше очевидно. Изражението му беше алчно, той вече не криеше копнежа си.
— Как може да се раздели душата?
— Ами — притеснено каза Слъгхорн. — трябва да разбереш, че душата по принцип трябва да остане цяла и непокътната. Разделянето й е акт на насилие, противоестествено е.
— Но как се прави?
— Като извършиш зло — най-голямото зло. Като извършиш убийство. Убийството разкъсва душата на части. Магьосник, който иска да създаде Хоркрукс, ще използва това за своя полза. Той ще затвори отделената част…
— Ще я затвори? Но как…
— Има заклинание, не ме питай, не го знам! — каза Слъгхорн, клатейки глава като стар слон, раздразнен от комари. — Да ти изглеждам като някой, който го е опитвал — да ти приличам на убиец?!
— Не сър, разбира се, че не! — бързо отговори Ридъл — Съжалявам, не исках да Ви обидя…
— Не, не, изобщо не съм обиден. — дрезгаво каза Слъгхорн. — Естествено е да си любопитен за тези неща — определени магьосници винаги са привлечени от този аспект на магиите…
— Да, сър — каза Ридъл. — Не разбирам обаче, искам да кажа просто от любопитство, един Хоркрукс ще свърши ли работа? Само веднъж ли може да се раздели душата? Няма ли да е по-добре, да станеш по-силен, ако разделиш душата си на повече части, например, нали седем е най-мощното магическо число, няма ли седем…
— Брадата на Мерилин, Том! — излая Слъгхорн. — Седем! Не е ли достатъчно лошо да мислиш за убийството на един човек? А и във всеки случай… достатъчно лошо е, да разделиш душата си… но на седем части…
Слъгхорн изглеждаше много обезпокоен. Той се взираше в Ридъл, сякаш никога не го беше виждал истински преди и Хари можеше да каже, че вече съжаляваше, че изобщо е започнал този разговор.
— Разбира се — промърмори Слъгхорн — всичко което обсъждаме е чисто хипотетично, нали така? Изцяло научно…
— Да сър, разбира се. — бързо отговори Ридъл.
— И все пак Том… недей да разказваш какво съм ти казал — така да се каже, какво сме обсъждали. На хората няма да им хареса, че сме си говорили за Хоркруксите. Това е забранена тема в Хогуортс. Дъмбълдор е изключително зле настроен…
— И дума няма да обеля, сър. — каза Ридъл и излезе от стаята, но Хари успя да хвърли поглед на лицето му. То беше огряно от същото дивашко удоволствие, което се беше появило, когато за пръв път беше разбрал, че е магьосник. Това щастие не помрачи красивите му черти, но го направи да изглежда, някак си, по-малко човечен…
— Благодаря ти, Хари — тихо каза Дъмбълдор. — Да вървим…
Когато Хари стъпи отново на пода в офиса, Дъмбълдор вече седеше зад бюрото си. Хари също седна и зачака Дъмбълдор да заговори.
— Надявах се на това доказателство от много дълго време. — най-накрая каза Дъмбълдор. — То потвърждава теорията над която работех, показва че съм прав, а също така и колко много още трябва да се направи…
Внезапно Хари забеляза, че всички предишни директори и директорки в портретите по стените са будни и слушат разговора им. Един дебел магьосник с червен нос, дори беше извадил тръба за слушане.
— Е, Хари, — продължи Дъмбълдор — сигурен съм, че разбираш значението на това, което току-що чухме. На горе-долу същата възраст, на която си ти сега, с няколко месеца разлика, Том Ридъл е правел всичко възможно, да открие как да стане безсмъртен.
— Мислите ли, че е успял, сър? — попита Хари. — Направил е Хоркрукс? И затова не е умрял, когато ме е нападнал? Имал е скрит Хоркрукс някъде? Част от душата му е останала невредима?
— Една… или повече части. — каза Дъмбълдор. — Чу Волдемор. Той особено настояваше да разбере от Хорас, какво ще се случи с магьосник, който създаде повече от един Хоркрукс. Какво ще се случи с магьосник, толкова решен да избегне смъртта, че да е готов да убие много пъти, да разкъсва душата си отново и отново, за да я скрие във възможно най-много отделни Хоркрукси. Няма книга, от която да получи тази информация. Доколкото знам — доколкото съм сигурен, че Волдемор знае — никой магьосник, никога не е разделял душата си на повече от две части.
Дъмбълдор замълча за момент, за да подреди мислите си, и продължи:
— Преди четири години получих, според мен, сигурно доказателство, че Волдемор е разделил душата си.