Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Но аз нямам изключителни сили и умения. — каза Хари, преди да може да се спре.
— Напротив, имаш. — твърдо каза Дъмбълдор. — Имаш сила, която Волдемор никога не е притежавал. Можеш да…
— Зная! — нетърпеливо каза Хари. — Мога да обичам! — Само с голямо усилие не добави „Голяма работа!“
— Да, Хари, можеш да обичаш. — каза Дъмбълдор, все едно знаеше, какво беше премълчал Хари току-що. — Което, имайки предвид всичко, което ти се е случило, е изключително. Все още си твърде млад, за да разбереш, колко си необикновен, Хари.
— Тоест, когато пророчеството казва „Силата, която Тъмния Лорд не познава“, това означава любов? — попита Хари, който се почувства мъничко предаден.
— Да, просто любов. — отговори Дъмбълдор. — Но Хари, никога не забравяй, че думите на пророчеството са важни, само защото Волдемор ги е направил такива. Казах ти това в края на миналата година. Волдемор лично те е посочил като този, който ще е най-опасен за него, и с този си избор те е направил човека, който ще е най-опасен за него!
— Но пак стигаме до същото…
— Не, не стигаме! — каза Дъмбълдор с внезапно нетърпение.
Той посочи към Хари с почернялата си, попарена ръка и каза:
— Твърде много разчиташ на това, което казва пророчеството!
— Но… — заекна Хари — но Вие казахте, че пророчеството означава…
— Ако Волдемор не беше чул пророчеството, то щеше ли да се изпълни? Щеше ли изобщо да означава нещо? Не, разбираш се! Мислиш ли, че всяко пророчество в Залата на Пророчествата се е изпълнило?
— Но… — объркан каза Хари. — но миналата година Вие казахте, че единият от нас ще трябва да убие другия…
— Хари, Хари, само защото Волдемор е направил сериозна грешка и се е повел по думите на Професор Трелони. Ако Волдемор не беше убил баща ти, щеше ли да ти вдъхне бясното желание за отмъщение? Не разбира се! Не разбираш ли? Волдемор сам си създаде най-големия враг, както всеки тиранин по света! Имаш ли представа, колко много се страхуват тираните от тези, които потискат? Защото знаят, че сред жертвите им има някой, който някой ден ще се надигне и ще отговори на удара! Волдемор не е по-различен! Винаги е търсел този, който ще му се опълчи. Чу пророчеството и се хвърли в действие. Резултатът е, че не само собственоръчно посочи този, който най-вероятно ще го довърши, но и го снабди с уникални смъртоносни оръжия!
— Но…
— От изключителна важност е да разбереш това! — каза Дъмбълдор като стана и заобикаля из стаята, а мантията му се вееше. Хари никога не го бе виждал толкова развълнуван. — Като се опита да те убие, Волдемор сам избра забележителния човек, който седи в момента тук пред мен, и му даде нужното, за да свърши работата! Заради грешката на Волдемор, можеш да виждаш в мислите и амбициите му, и можеш дори да разбираш змийският език, на който дава заповедите си. И все пак, Хари, независимо от привилегированото ти проникване в света на Волдемор (което между другото е дар, за който всеки смъртожаден би убил), ти не си изкушен от Тъмните изкуства, никога, дори за миг, не си показвал ни най-малко желание да станеш един от последователите му!
— Разбира се, че не съм! — с възмущение каза Хари. — Той уби майка ми и баща ми!
— Накратко, ти си защитен от способността ти да обичаш! — високо каза Дъмбълдор. — Единствената защита, която евентуално ще сработи срещу съблазните на Волдемор! Независимо от всички изкушения, на които беше изложен, всички страдания, които изживя, сърцето ти остава чисто, толкова чисто, колкото и когато беше на единадесет. Тогава погледна в огледалото, което отразява желанията на сърцето и видя само как да спреш Волдемор, а не безсмъртие или богатства. Хари, имаш ли представа, колко малко магьосници могат да видят в огледалото това, което ти видя? Тогава Волдемор е трябвало да знае с какво се захваща, но явно не знаеше! Сега обаче знае. Ти премина през умът на Волдемор без да пострадаш, но той не може да те овладее, без да изпадне в смъртна агония, което му стана ясно в Министерството. Не мисля, че разбираме защо, Хари, но той толкова бързаше да осакати собствена си душа, че никога не отдели време да разбере несравнимата сила на една цяла и неопетнена душа.
— Но, сър, — каза Хари, като правеше всички усилия да не звучи заядливо. — всичко се свежда до едно, нали? Трябва да се опитам да го убия, или…
— Трябва ли? — каза Дъмбълдор. — Разбира се, че трябва! Но не заради пророчеството! А защото ти самият никога няма да познаеш покой, ако не опиташ! И двама го знаем! Представи си ако обичаш, само за момент, че никога не беше чул за пророчеството! Какво би чувствал към Волдемор тогава? Помисли!