Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че осъзнаваш мащабите на проблема. — каза спокойно Дъмбълдор. — Но първо: не Хари, не седем — шест. Седмата част от душата, колкото и увредена да е, все още е в регенерираното му тяло. Това е частта от него, която е живяла призрачен живот в изгнание толкова много години. Без нея, него изобщо не би го имало. Тази седма част е последната, която трябва да се атакува, ако някой иска да убие Лорд Волдемор — частта, която живее в тялото му.
— Но другите шест Хоркрукси, — каза малко отчаяно Хари — как ще ги открием?
— Май забравяш, че ти вече унищожи единия от тях. А аз унищожих още един.
— Наистина ли? — напрегнато попита Хари.
— Да, наистина. — каза Дъмбълдор и протегна своята почерняла, изгорена ръка. — Ако не бяха, прости ми за нескромността, моите огромни умения и навременната намеса на Професор Снейп, когато се върнах в Хогуортс, много тежко ранен, може би нямаше да оживея, за да разказвам тази история. Както и да е, една попарена ръка е разумна цена за една седма от душата на Волдемор. Пръстенът вече не е Хоркрукс.
— Но как го открихте?
— Както знаеш, от много години съм превърнал в свое основно занимание да открия колкото се може повече за миналия живот на Волдемор. Пътувах на много места, посещавах местата, където той е бил. Натъкнах се на пръстена, скрит в руините на къщата на Гонт. След като Волдемор е успял да запечата част от душата си в него, не е искал да го носи повече. Скрил го е, защитен от много и мощни заклинания, в бараката, където някога са живели прадедите му (Морфин, след като е излязъл от Азкабан). Явно никога не е помислил, че бих могъл да си направя труда да посетя руините, или че ще държа под око проявите на магическо укриване. Не трябва обаче да се поздравяваме твърде много. Ти разруши дневника, а аз пръстена, но ако сме прави в теорията си за душа на седем части, остават четири Хоркрукса.
— А те могат да са навсякъде? — каза Хари. — Могат да са, ааа, в метални кутии, знам ли, в празни бутилки от отвари…
— Мислиш за летекоди, Хари, които трябва да са обикновени обекти, лесни за надзор. Но дали Лорд Волдемор би използвал метална кутия, или стари бутилки от отвари, да пазят собствената му скъпоценна душа? Забравяш какво ти показах. Лорд Волдемор обичаше да събира трофеи и предпочиташе предмети с мощна магическа история. Гордостта му, вярата му в собственото му превъзходство, решимостта му да си извоюва най-изумителното място в магическата история, всичко това ме навежда на мисълта, че Волдемор е избрал Хоркруксите си с голямо внимание, като е предпочел предмети, достойни за честта.
— Дневникът не беше чак толкова специален.
— Дневникът, както ти сам каза, беше доказателство, че той е наследникът на Слидерин. Сигурен съм, че Волдемор го е смятал за предмет от изключително значение.
— Ами другите Хоркрукси? — попита Хари. — Мислите ли, че знаете какви са, сър?
— Мога само да предполагам. — отговори Дъмбълдор. — Поради причините, които ти изложих, мисля, че Волдемор предпочита предмети, които, сами по себе си, притежават определена собствена величавост. Ето защо се разрових из миналото на Волдемор, за да видя дали подобни артефакти са изчезвали около него.
— Медальонът! — високо каза Хари. — Чашата на Хафълпаф!
— Да. — каза Дъмбълдор с усмивка. — Бих заложил, вероятно не и другата си ръка, но поне няколко пръста, че те са Хоркрукси номера три и четири. Оставащите два, ако предположим че е създал общо шест, са проблем, но бих предположил, че щом вече има предмети, принадлежали на Хафълпаф и Слидерин, си е направил труда да открие и такива, собственост на Грифиндор или Рейвънклоу. Четири предмета, собственост на основателите, със сигурност биха имали изключително влияние върху въображението на Волдемор. Не мога да кажа, дали е успял да намери нещо на Рейвънклоу. Сигурен съм обаче, че единствената известна реликва на Грифиндор е на сигурно място.
Дъмбълдор посочи с почернелите си пръсти към стената зад тях, където зад стъклена витрина висеше меч, инкрустиран с рубини.
— Мислите ли, че затова е искал да се върне в Хогуортс, сър? — попита Хари. — За да се опита да открие нещо, принадлежало на някой от другите основатели?
— Точно това беше и моята мисъл. — каза Дъмбълдор. — За негово нещастие, това не даде резултат, тъй като му беше отказано и не е имал възможност, или така поне смятам, да претърси училището. Налага се да заключа, че не е изпълнил амбицията си да намери предмети на четиримата основатели. Съвсем определено има два, може и да е намерил трети, и това е най-доброто, което можем да кажем за сега.
— Дори и да е намерил нещо на Рейвънклоу или на Грифиндор, остава шестият Хоркрукс. — каза Хари, броейки на пръсти. — Освен пък да е намерил и от двамата?