Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Бебе, малък Исус, херувимче, което да глези! Ще си живее като принц! Ще го обича безкрайно. Целият му живот ще тече по мед и масло и благодарение на кого? На нея! Тя отново се разциври при мисълта, че скоро ще гушка бебенце, та се наложи Жинет да я прегърне, за да се успокои.
- Хайде, хайде, мила, кротко! Такава хубава новина!
- Нямаш представа колко се вълнувам! Не знам къде се намирам. Мислех, че няма да имам сили да стигна до вас. Хем сте тожова близо. Краката не ме държаха! Какво да ти кажа, тожова чакахме и се надявахме, че сега направо не мога да повярвам. - Внезапно нещо я притесни и тя се вкопчи в ръба на масата. - Дано само го задържа! Казват, че до третия месец можело да се изпусне! Представяш ли си мъката на Марсел, ако направя беля?
- Недей да гледаш сега на хубавото в лоша светлина. Бременна си, това е чудесно! - Жинет побърза да й налее кафе. - Искаш ли филийка? Вече ще трябва да ядеш за двама!
- О, готова съм да ям и за четирима, за да е пухкаво бебето! Скоро ще навърша четирийсет! Даваш ли си сметка? И това ако не е чудо! - и сложи ръка на сърцето си, което лудо тупкаше.
- Виж... ще трябва да се стегнеш, щото има да чакаш осем месеца и ако продължаваш така, ще си изплачеш очите.
- Права си. Ама тожова ми е хубаво, плача от радост, пък и нс ми се е случвало често да плача от радост, кълна се.
Развълнувана и усмихната, Жинет я погали по ръката.
- Знам, миличка Жозиан, знам много добре... от този момент започва най-хубавото в твоя живот. Ще видиш как само ще те глези твоят Марсел отсега нататък.
- А, колкото до това, той ще е страшно доволен! Дори ще трябва да му го съобщя много внимателно и предпазливо, щото може да му се пръсне сърцето...
- Той има здраво сърце, не бой се. Нали напоследък все спортува. Хайде, отивай да бачкаш и се опитай няколко дни да си държиш езика зад зъбите...
- Ще трябва да го вържа на фльонга.
Тя се върна в стаята си, леко си напудри носа и точно когато слагаше пудриерата обратно в чантата си, дочу стъпките на Анриет Гробз. „Само как ходи тая! Трополи като войник. Коленете й трябва да са се протрили от толкова маршируване.“
- Добър ден, Жозиан - поздрави съпругата на шефа и погледна секретарката много по-любезно от друг път. - Как сте?
- Добър ден, госпожо - отговори Жозиан.
За какво ли се е домъкнала в ранни зори госпожата с шапката? И какво ли се крие зад този умилкващ се тон? Сто на сто ще иска някаква услуга.
- Драга моя Жозиан - подхвана Анриет колебливо, - бих желала да ви помоля нещо, но бих искала да си остане между нас, мъжът ми да не разбере. Възможно е да се засегне, че го прескачам, понеже става дума за неговия Ьизшезв... - тя обичаше да вмъква тук-там по някоя английска дума. Смяташе, че е много шик. - Нали ги знаете какви са мъжете, не им харесва да сме по-прозорливи от тях, а на мен ми се струва, че мъжът ми е на погрешен път и... - затърси думите.
„Сигурно не знае - реши Жозиан, - щото иначе нямаше да се преструва на любезна. Иска да ме помоли за услуга, та сега върти и суче.“
- Не се притеснявайте - окуражи я Жозиан и огледа преценяващо скъпата дамска чанта на Анриет.
„Със сигурност не е изкуственяк. Дъртата си купува чанти само от крокодилска кожа! Типично в неин стил, ще захапе и собствената си дъщеря, ако се наложи.“
Анриет извади от чантата си снимка и я сложи пред Жозиан.
- Познавате ли тази жена? Виждали ли сте я тук, в кабинета му?
Жозиан погледна тъмнокосата хубавица с пищна гръд, която
Анриет Гробз тикна под носа й, и поклати глава.
- Май не... Никога не съм я виждала.
- Сигурна ли сте? - настоя Анриет. - Разгледайте я по-отблизо.
Жозиан взе снимката и сърцето й се обърна. Наистина беше
прибързала. До красивата брюнетка, но малко по-назад видя Мар-сел, цъфнал в щастлива усмивка, прегърнал непознатата иреч кръста. Нямаше съмнение! Той беше. Разпозна пръстена на кутрето, който си беше самоподарил за първия си милиард. Чудесен пример за лош вкус: грамаден, с преплетени златни инициали и едър рубин в средата. Много се гордееше с него. Постоянно го докосваше, въртеше го напред-назад. Твърдеше, че му помагал да мисли.
Анриет забеляза промяната у Жозиан:
- Аха, познахте я, нали!
- Всъщност... Може ли да я копирам?
- Разбира се... Но не я оставяйте на видно място. Той господин Гробз е в Шанхай сега, но не искам да я види, когато се върне.
Жозиан се надигна и отиде да я преснима. Докато стоеше с гръб към Анриет, бързо обърна снимката - на гърба й имаше нарисувано сърце и с почерка на Марсел бе написано: Наташа, Наташа, Наташа. Значи наистина е той, не бърка. Преглътна и светкавично запрехвърля наум разни предположения. Само да не усети Анриет Гробз, че сърцето й се преобърна.