Онова, което не ме убива

Микаел се чувстваше донякъде солидарен с Ед Нийдъм и дори харесваше неговия навъсен чар, но му нямаше доверие и за секунда.

— Да чуем — рече.

— Може да се каже така — започна Ед. — Има един вид познание, което води до действие по-лесно от другите.

— Онова, което носи пари?

— Именно. Знаем, че в бизнеса винаги се ползва вътрешна информация. Например курсовете винаги се покачват още преди обнародването на положителни бизнес новини. И някой винаги се възползва от момента и купува.

— Вярно е.

— Ние от света на разузнаването дълго бяхме пощадени от това по простата причина, че тайните, които пазим, са от друго естество. От края на Студената война обаче нещата се промениха. Развиха се шпионажът и наблюдението на хора и предприятия, така че днес разполагаме с огромни количества материал, от който можеш да забогатееш, понякога бързо.

— И искаш да кажеш, че това се използва.

— Самата идея е да се използва. Извършваме промишлен шпионаж, за да помогнем на собствената си индустрия — да осигурим преимущества на своите големи концерни, да ги информираме за силните и слабите страни на конкурентите. Промишленият шпионаж е част от патриотичната мисия. Точно както всяка друга разузнаваческа дейност обаче, той обитава сивата зона. Онова, което преди няколко десетилетия се смяташе за престъпно или неморално, днес е съвсем нормално. С помощта на адвокати се легитимират кражби и посегателства, а в АНС не сме кой знае колко по-добри, трябва да отбележа, може би дори…

— По-лоши.

— Спокойно де, остави ме да се доизкажа — продължи Ед. — Бих могъл да заявя, че имаме известен морал, въпреки всичко. Само дето сме голяма организация с десетки хиляди служители, та неизбежно имаме и боклуци, дори няколко на високи позиции, които всъщност мислех да ти предам.

— Това, разбира се, от чиста добронамереност — отбеляза Микаел с мек сарказъм.

— Ха, да, може би не съвсем. Но слушай сега. Когато няколко лица на високи постове при нас минават границите и навлизат в областта на престъпното, какво се случва според теб?

— Нищо приятно.

— Превръщат се в сериозни конкуренти на организираната престъпност.

— Държавата и мафията винаги са се състезавали на една и съща арена — забеляза Микаел.

— Тъй, тъй, и двете раздават собствен вид правосъдие, предоставят защита на разни лица, дори убиват. Действителният проблем обаче възниква, когато започнат да си сътрудничат в дадена сфера.

— И тук е станало така?

— Да, за жалост. Както знаеш, в „Солифон“ има квалифициран отдел, ръководен от Зигмунд Екервалд, който проучва с какво се занимават високотехнологичните конкуренти.

— И не само това.

— Не само това. Освен че шпионират, те крадат и продават откраднатото, което всъщност е лошо за „Солифон“, а може би дори и за цялата борса НАСДАК.