Онова, което не ме убива

— Значи, ви е снабдявал с информация.

— По-скоро се е погрижил ние сами да си я набавяме. Предостави ни сведения за вашия сървър и криптирането ви. Не е толкова страшно, колкото звучи, на фона на останалите мръсотии, с които се занимаваме. Та нали подслушваме всичко, от съседските клюки до телефонните разговори на министър-председателите.

— Сега обаче е изтекло по-нататък.

— Сега се е изляло като от фуния. Знам, Габриела, че не си действала точно според правилника, но в морално отношение си постъпила правилно, напълно съм убедена в това и ще се погрижа началниците ти да го узнаят. Разбрала си, че във вашата организация има нещо гнило, значи, не си можела да действаш в нейните рамки и въпреки това си отказала да избягаш от отговорност.

— Обаче стана грешка.

— Понякога стават грешки, колкото и да се старае човек.

— Благодаря за милите думи, Алона, но ако нещо се е случило с Аугуст Балдер, никога няма да си простя.

— Габриела, момчето е окей. Навън е и се вози в кола към тайно място заедно с младата госпожица Саландер, в случай че някой реши да ги преследва.

Габриела сякаш не разбра.

— Какво искаш да кажеш?

— Че е невредим, скъпа. И благодарение на него убиецът на баща му е заловен и идентифициран.

— Значи, искаш да кажеш, че Аугуст Балдер е жив?

— Това искам да кажа.

— Откъде знаеш?

— Имам си, така да се каже, стратегически пласиран източник.

— Алона…

— Да?

— Ако това, което казваш, е вярно, ти ми върна живота.

След като приключи разговора, Габриела Гране се обади на Хелена Крафт и настоя Мортен Нилсен да присъства на срещата. Хелена Крафт склони с неохота.