Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че съм. — каза спокойно Хари.
— Но тогава… мило мое момче… ти молиш за нещо голямо… ти ме молиш всъщност да ти помогна да унищожиш…
— Не искате ли да се избавите от магьосника, който уби Лили Евънс?
— Хари, Хари, то се знае, че искам, но…
— Боите се, че той ще научи, че сте ми помогнал?
Слъгхорн не каза нищо; той изглеждаше ужасен.
— Бъдете храбър като майка ми, г-н професоре…
Слъгхорн вдигна дундестата си ръка и притисна тресящите се пръсти до устата си; за момент той заприлича на невероятно порасло бебе.
— Аз не се гордея… — прошепна той между пръстите си. — Аз се срамувам от това… от това, което този спомен показва… Мисля, че може да съм извършил голямо зло в онзи ден…
— Вие бихте изкупил всичко, което сте извършил, давайки ми спомена — каза Хари. — Това би била една много храбра и благородна постъпка.
Хагрид трепна в съня си и изхърка. Слъгхорн и Хари се взираха един в друг над догарящата свещ. Настъпи дълга, предълга тишина, но Феликс фелисис казваше на Хари да не я нарушава, да чака. Тогава, много бавно, Слъгхорн бръкна в джоба си и измъкна своята магическа пръчка. Той мушна другата си ръка под наметалото и извади малка празна стъкленица. Все още гледайки в очите на Хари, Слъгхорн докосна с върха на пръчката слепоочието си и я отдръпна, заедно с дълга сребриста паяжина от мисли, прилепнала към върха й. Споменът се разтягаше все по-дълъг и по-дълъг, докато се откъсна и провисна, искрящо сребрист, от пръчката. Слъгхорн го внесе в стъкленицата, където той се завихри, а после се разстла, въртейки се подобно на газ. Той запуши с трепереща ръка стъкленицата и я подаде през масата на Хари.
— Благодаря Ви много, г-н професоре.
— Ти си добро момче. — каза професор Слъгхорн през сълзи, които се стичаха по дебелите му бузи в моржовите му мустаци. — И имаш нейните очи… Само недей да мислиш много лошо за мен, когато го видиш…
И той също сложи глава на ръцете си, въздъхна дълбоко и потъна в сън.
23. Хоркрукси
Хари усещаше как действието на Феликс Фелишъс постепенно отслабва, докато се промъкваше обратно в замъка. Предната врата все още бе отключена, но на третият етаж се натъкна на Пийвс и едва избягна срещата, като се промъкна през един от преките коридори. Когато стигна до портрета на Дебелата Дама, не беше изненадан да я завари в изключително неприятно настроение.
— По кое време на нощта ме будиш?
— Много съжалявам… трябваше да изляза за нещо наистина важно…
— Хубаво, обаче паролата се сменя в полунощ, така че ще се наложи да спиш в коридора, нали така?
— Шегуваш се! — възкликна Хари. — Защо ти е притрябвало да сменяш паролата в полунощ?
— Това е положението. — отговори Дебелата Дама. — Ако си ядосан, иди си го изкарай на директора, той затегна мерките за сигурност!
— Чудесно. — горчиво каза Хари, оглеждайки твърдия коридор. — Просто прелест! Ами да, бих отишъл при Дъмбълдор, ако беше тук, защото той искаше…
— Той е тук. — каза глас зад Хари. — Професор Дъмбълдор се върна в училището преди час.
Почти Безглавия Ник се носеше към Хари, главата му както обикновено се поклащаше.
— Чух го от Кървавия Барон, който го е видял да пристига. — продължи Ник. — Според Барона е бил в добро настроение, но малко уморен.
— Къде е? — попита Хари, а сърцето му прескачаше.
— О, стене и дрънчи в Кулата по Астрономия, това му е любимото време за…
— Не Кървавия Барон — Дъмбълдор!
— О… ами в офисът си е. — каза Ник. — От това, което каза Барона, има работа преди да…
— Да, има. — отговори Хари, а вълнението в гърдите му нарастваше при перспективата да каже на Дъмбълдор, че се е добрал до спомена. Той се обърна и отново се затича по коридора, като пренебрегна виковете на Дебелата Дама.
— Върни се! Добре, излъгах! Ядосах се, че ме събуди! Паролата все още е „Глисти“!
Но Хари вече профучаваше по коридора и след няколко минути каза „Карамелени еклери“ на гаргойла на Дъмбълдор, който се отвори и Хари се отправи по спираловидната стълба.
— Влез. — каза Дъмбълдор, когато Хари почука. Звучеше изтощен. Хари отвори вратата и влезе. Офисът на Дъмбълдор си изглеждаше както обикновено, с черно, обсипано със звезди небе зад прозорците.
— Господи, Хари! — изненадано каза Дъмбълдор. — На какво дължа това късно удоволствие?
— Сър… взех го! Взех споменът от Слъгхорхн.
Хари извади малката стъклена бутилка със спомена и я показа на Дъмбълдор. За момент Директорът изглеждаше зашеметен. След това по лицето му се разля огромна усмивка.
— Хари, това е изключителна новина! Изключителна работа, наистина! Знаех си, че ще се справиш!