Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
След около час Хагрид и Слъгхорн започнаха да вдигат чудати тостове: за „Хогуортс“, за Дъмбълдор, за елфското вино и за…
— Хари Потър! — изрева Хагрид, разливайки част от четиринадесетата си халба с вино по брадата си, докато я пресушаваше.
— Да, наистина, — извика Слъгхорн малко пресипнало, — Пари Хотър, Избраното момче, което… е… нещо от тоя род. — измърмори той и пресуши и своята халба.
Не след дълго Хагрид отново се разплака и тикна цялата опашка от еднорог на Слъгхорн, който я мушна в джоба си с викове: „За приятелството! За щедростта! За десет галеона на косъм!“
Известно време след това Хагрид и Слъгхорн седяха прегърнати един до друг, пеейки бавна песен за един умиращ магьосник на име Одо.
— Ааах, добрите умират млади — измърмори Хагрид, приведен ниско над масата с малко разфокусиран поглед, докато Слъгхорн продължаваше да извива рефрена. — Моят татко си отиде ненавреме… както твоите майка и татко, Хари…
Едри сълзи прокапаха отново от ъглите на присвитите очи на Хагрид; той сграбчи ръката на Хари и я разтърси.
— Най-добрите магьосник и вещица на техните години… никога не съм познавал… ужасно нещо… ужасно нещо…
— …ужасно. — изсумтя Хагрид, грамадната му рунтава глава се търкулна настрани върху ръцете му и той заспа, хъркайки дълбоко.
— Съжалявам. — каза Слъгхорн и хлъцна. — И да ме убият, не мога да пея.
— Хагрид не говореше за пеенето Ви. — каза тихо Хари. — Говореше за смъртта на мама и татко.
— О… — каза Слъгхорн, сподавяйки едно силно уригване. — О, боже. Да, това беше… наистина ужасно. Ужасно… ужасно…
Той изглеждаше, сякаш не знае, какво да каже, и прибягна към това да допълни чашите.
— Ти надали… надали си спомняш това, Хари? — попита той неловко.
— Не… е, бил съм само на година, когато са умрели. — каза Хари с поглед в пламъка на свещта, треперещ от мощното хъркане на Хагрид. — Но по-късно научих много за това, какво е станало. Татко загинал пръв. Знаехте ли това?
— Аз… не знаех. — каза глухо Слъгхорн.
— Да… Волдемор го убил и после прекрачил през трупа му към мама. — каза Хари.
Слъгхорн силно потрепери, но като че ли не беше в състояние да откъсне ужасения си поглед от лицето на Хари.
— Той й казал да се отдръпне. — продължи безмилостно Хари. — Той ми каза, че тя не е трябвало да умира. Той е искал само мен. Тя е можела да избяга.
— О, господи. — изохка Слъгхорн. — Тя е можела… тя не е трябвало… Това е страшно…
— Страшно е, нали? — каза Хари с глас, малко по-силен от шепот. — Но тя не мръднала. Татко вече бил мъртъв, но тя не искала и аз да умра. Опитала се да се помоли на Волдемор… но той само се изсмял…
— Стига! — каза внезапно Слъгхорн, вдигайки разтрепераната си ръка. — Наистина стига, мило момче… аз съм стар човек… не трябва да слушам… не искам да чувам…
— Забравих — излъга Хари, воден напред от Феликс фелисис, — Вие сте я харесвал, нали?
— Дали съм я харесвал? — каза Слъгхорн, а очите му отново се напълниха със сълзи. — Не мога да си представя някой, който да я е срещнал и да не я е харесал… Много смела… Много забавна… Това беше най-ужасното нещо…
— Но не искате да помогнете на сина й. — каза Хари. — Тя ми даде живота си, а Вие не искате да ми дадете някакъв си спомен.
Боботещото хъркане на Хагрид изпълни колибата. Хари гледаше неотклонно в пълните със сълзи очи на Слъгхорн. Учителят по отвари изглеждаше неспособен да отмести погледа си.
— Не казвай това. — прошепна той. — Не е в това въпросът… Ако ставаше дума да ти помогна, разбира се… но нищо не може да бъде постигнато…
— Може. — каза с ясен глас Хари. — Дъмбълдор се нуждае от сведения. Аз се нуждая от сведения.
Той знаеше, че е в безопасност: Феликс му казваше, че Слъгхорн няма да си спомня нищо от това на сутринта. Гледайки Слъгхорн право в очите, Хари се наведе малко напред.
— Аз съм Избраният. Аз трябва да го убия. Нуждая се от този спомен.
Слъгхорн пребледня повече от всякога; лъскавото му чело блестеше от пот.
— Ти си Избраният?