Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Да се интересувам? Драги ми Хагрид, аз благоговея пред тях. — каза Слъгхорн, отдръпвайки се от тялото. Хари видя отблясък на бутилка, изчезваща под наметалото му, макар че Хагрид, който пак бършеше очите си, не забеляза нищо. — И така… да продължим ли с погребението?
Хагрид кимна и пристъпи напред. Той вдигна гигантския паяк в ръцете си и с мощно изпъшкване го претъркули в тъмнеещата яма. Той се удари о дъното с ужасяващо, хрущящо тупване. Хагрид отново заплака.
— Разбира се, за Вас, който най-добре сте го познавал, е трудно. — каза Слъгхорн, който както и Хари не можеше да достигне по-високо от лакътя на Хари, но все пак го потупваше. — Да кажа ли аз няколко думи?
Трябва да е взел доста много доброкачествена отрова от Арагог, помисли Хари, защото Слъгхорн се усмихваше самодоволно, когато пристъпи към ръба на ямата и каза с бавен, внушителен глас:
— Сбогом, Арагог, цар на паякообразните, чието дълго и вярно приятелство не ще забравят тия, които те познаваха! Макар че тялото ти ще се разпадне, духът ти витае над тихите, оплетени с паяжини кътчета на твоя горски дом. Нека многооките ти наследници благоденстват завинаги, а човешките ти приятели намерят утеха за претърпяната загуба.
— Туй беше… туй беше… прекрасно! — изви Хагрид и се свлече на купчината с тор, ридаейки по-силно отвсякога.
— Ето, ето — каза Слъгхорн и размаха пръчката си, така че огромната купчина пръст се издигна и после падна с приглушен звук върху мъртвия паяк, образувайки гладка могила. — Нека влезем вътре да пийнем. — Хвани го от другата страна, Хари… Така… Хайде, станете, Хагрид… Браво…
Те настаниха Хагрид на един стол до масата. Фанг, който по време на погребението се беше спотайвал в кошницата си, пристъпи безшумно към тях и сложи тежката си глава в скута на Хари както обикновено. Слъгхорн отвори една от бутилките с вино, които бе донесъл.
— Проверил съм ги всичките за отрова — увери той Хари, изливайки повечето от първата бутилка в една от халбите на Хагрид, голяма колкото ведро и подавайки я на Хагрид. — Накарах едно домашно духче да опита всички бутилки след това, което се случи с бедния ти приятел Рупърт.
Хари мислено си представи изражението на лицето на Хърмаяни, ако някога чуеше за тази злоупотреба с домашните духчета, и реши никога да не я споменава пред нея.
— Едно за Хари… — каза Слъгхорн, разделяйки съдържанието на втората бутилка между две халби, — и едно за мен. — Е, — той вдигна високо халбата си — за Арагог.
— Арагог. — казаха Хари и Хагрид заедно. Слъгхорн и Хагрид отпиха големи глътки. Хари обаче, следвайки пътя, осветен пред него от Феликс фелисис, знаеше, че не бива да пие, така че само се престори, че отпива глътка и после остави халбата на масата пред себе си.
— Отгледах го от яйце, разбирате ли. — каза мрачно Хагрид. — Таквоз мъничко същество беше, когато се излюпи. Горе-долу колкото пекинез.
— Сладкия той. — каза Слъгхорн.
— Обикновено го държах в един шкаф в училище, докато… ъъ…
Лицето на Хагрид помрачня и Хари знаеше защо: Том Ридъл бе успял да направи така, че да изгонят Хагрид от училище, обвинен за отварянето на Стаята на тайните. Слъгхорн обаче изглежда не слушаше; той гледаше нагоре към тавана, от който висяха множество месингови съдове, а също сноп от дълги, копринени, блестящо бели косми.
— Това да не са косми от еднорог, Хагрид?
— О, да. — каза Хагрид безучастно. — Отскубват се от опашките им, закачат се по клони и други таквиз работи в гората, нали знаете…
— Но драги приятелю, знаете ли колко са ценни?
— Аз ги използвам да закрепвам превръзки и други таквиз работи, когато някое животно се нарани. — сви рамене Хагрид. — Дяволски полезни са… много здрави.
Слъгхорн отпи още една голяма глътка от халбата си, а очите му внимателно оглеждаха колибата, търсейки, както Хари знаеше, още съкровища, които би могъл да превърне в богати запаси от отлежала в дъбови бъчви медовина, захаросани ананаси и кадифени смокинги. Той напълно отново халбата на Хагрид и своята и го заразпитва за съществата, живеещи понастоящем в гората и за това, как успява Хагрид да се грижи за всички. Хагрид, който се разпалваше под влиянието на питието и на ласкателния интерес на Слъгхорн, спря да бърше очите си и с удоволствие навлезе в дълго обяснение за развъждането на съчковците.
Феликс фелисис в този момент побутна Хари и той забеляза, че запасите от пиенето, донесено от Слъгхорн, бързо привършват. Хари още не бе сполучвал с Доливащото заклинание, без да го произнесе на глас, но мисълта, че тази нощ не би успял да го направи, беше смешна: наистина, Хари се усмихна вътрешно, когато, незабелязан от Слъгхорн и Хагрид (разправящи си сега истории за незаконна търговия със змейски яйца), той насочи под масата пръчката си към изпразващите се бутилки и те незабавно започнаха да се пълнят.