Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Добре, — каза той с най-убедително колебание, — добре, г-н професор, ако искате да дойдете, Хагрид навярно ще бъде много доволен… Да изпрати Арагог по-добре, нали разбирате…
— Да, естествено. — каза Слъгхорн и сега очите му заблестяха от възторг. — Ето какво, Хари. Ще се срещнем там долу, аз ще взема една-две бутилки… Ще пийнем за… е, не за здравето… на бедното животно… но така или иначе, ще го изпратим достойно, след като го погребем. И ще си сменя връзката, тази е малко ярка за случая…
Той забърза обратно към замъка, а Хари хукна при Хагрид, доволен от себе си.
— Ти дойде. — каза дрезгаво Хагрид, когато отвори вратата и видя Хари да се появява пред него изпод мантията-невидимка.
— Да… обаче Рон и Хърмаяни не можаха. — каза Хагрид. — Те много съжаляват.
— Няма… няма значение… Трогнат съм, че все пак си тука, Хари…
Хагрид изхлипа силно. Беше си направил черна траурна лента от нещо, приличащо на парцал, потопен в боя за обувки, а очите му бяха отекли, зачервени и подути. Хари го потупа утешително по лакътя, който беше най-високото място, до което можеше лесно да достигне.
— Къде ще го погребем? — попита той. — В гората?
— По дяволите, не. — каза Хагрид, бършейки разплаканите си очи с полите на ризата си. — Другите паяци не ме допущат близо до паяжините си, откак Арагог умря. Излиза, че само по негово нареждане не са ме изяли! Можеш ли да повярваш, Хари?
Честният отговор беше „да“; Хари си спомни с болезнена лекота картината, когато с Рон се бяха изправили лице в лице срещу акромантулите. Те бяха показали съвсем ясно, че Арагог е единственото нещо, възпиращо ги да изядат Хагрид.
— Никога преди не е имало част от гората, дето да не мога да ходя! — каза Хагрид, клатейки глава. — Право да ти кажа, хич не беше лесно да ’зема тялото на Арагог оттам — виждаш ли, те обикновено изяждат умрелите… Ама исках да му направя хубаво погребение… достойно изпращане…
Той отново избухна в ридания и Хари продължи да го потупва по лакътя, като същевременно каза (защото изглежда отварата показваше, че точно това трябва да направи):
— Професор Слъгхорн ме срещна, като идвах насам, Хагрид.
— Нали не си загазил? — погледна го разтревожен Хагрид. — Ти не тряб’а да ходиш извън замъка по тъмно, знам, аз съм виновен…
— Не, не, когато чу, какво правя, той каза, че би желал също да дойде и да отдаде последна почит на Арагог. — каза Хари. — Мисля, че отиде да си облече нещо по-подходящо… и каза, че ще донесе няколко бутилки, така че да пийнем в памет на Арагог…
— Наистина ли? — каза Хагрид, едновременно изненадан и развълнуван. — Туй… туй е много мило от негова страна, да, и туй, че не те е върнал, също… Аз никога преди не съм имал много работа с Хорис Слъгхорн… Идва да види стария Арагог, а? Добре… на него туй би му харесало, на Арагог…
Хари тайничко си помисли, че това, което Арагог би харесал най-много у Слъгхорн би било обилното количество ядивна плът в него, но той само отиде до задния прозорец на колибата на Хагрид, откъдето видя твърде ужасяващата гледка на огромния паяк, лежащ отвън по гръб с извити и преплетени крачища.
— Тук ли ще го погребем, Хагрид, в градината ти?
— Мислех точно зад лехата с тиквите. — каза Хагрид със задавен глас. — Вече съм изкопал… нали разбираш… гроб. Мислех само да кажем някои добри неща над него — щастливи спомени, нали разбираш…
Гласът му затрепери и пресекна. На вратата се почука и той се обърна да отвори, издухвайки носа си в огромната си носна кърпа на точки. Слъгхорн бързо прекрачи прага с няколко бутилки в ръце, сложил траурна черна вратовръзка.
— Хагрид, — каза той с дълбок, печален глас — така съжалявам да чуя за Вашата загуба.
— Туй е много мило от Ваша страна. — каза Хагрид. — Много благодаря. Благодаря и затуй, че не сте наказал Хари със задържане…
— Не бих и помислил. — каза Слъгхорн. — Тъжна нощ, тъжна нощ… Къде е бедното създание?
— Там отвън. — каза Хагрид с треперещ глас. — Ще… ще започваме ли тогава?
Тримата излязоха в градината отзад. Бледа луна блестеше през дърветата и лъчите и се смесваха със светлината, изливаща се от прозореца на Хагрид, за да осветят тялото на Арагог, лежащо на ръба на голяма яма до триметрова купчина прясно изкопана пръст.
— Величествено. — каза Слъгхорн, приближавайки до главата на паяка, където осем млечнобели очи се взираха невиждащо в небето и две огромни, извити щипки лъщяха неподвижни на лунната светлина. На Хари му се стори, че чу подрънкване на бутилки, когато Слъгхорн се наведе над щипците, очевидно проучвайки огромната космата глава.
— Не ’секи оценява, колко са красиви те. — каза Хагрид на гърба на Слъгхорн през сълзи, стичащи се от присвитите му очи. — Не знаех, че се интересувате от същества като Арагог, Хорис.