Приказки за чудатите [bg]

— Извинете — рекъл някой, — но вие ли го направихте да се случи?

Тя се извърнала и видяла млад мъж с късо зелено наметало и обувки, изработени от рибешка кожа. Странни одежди, но още по-странно било, че непознатият носел главата си под мишница, напълно откачена от шията.

— Вие ме извинете — рекла малко натъртено тя, — но какво е станало с главата ви?

— Ужасно съжалявам! — извинил се той, смутен сякаш дюкянът му бил разкопчан, и с припрените движения на засрамен човек върнал главата на мястото ѝ. — Колко невъзпитано от моя страна.

Той се представил под името Енгълбърт и тъй като тя не знаела къде да отиде, я поканил в неговия лагер. Отвел я в примитивно селище с палатки и открити огнища, обитавано от няколко десетки човеци, странни като Енгълбърт. Всички били такива чудаци, че в края на краищата ги прогонили от селата, където искали да се настанят — досущ като Имини. Те се отнасяли добросърдечно с нея дори след като им показала как се преобразява в птица, и на свой ред я запознали с необичайните си дарби. Оказало се, че не е сама на този свят. Може би, рекла си тя, най-сетне е намерила своето място.

Това, разбира се, били първите чудати в Британия и тогава Имини не си давала сметка, че се е събрала с тях в един от най-мрачните периоди на тяхната история. Защото имало времена, в които чудатите били приемани — дори почитани — от обикновените хора, с които те живеели заедно. Но по-късно настъпила епоха на невежество и нормалните се изпълнили с подозрения към чудатите. Всеки път, когато се случело някое нещастие, което не можели да обяснят с изостаналите си научни познания, те избирали чудатите за жертвен агнец. Когато една сутрин селяните на Малко разочарование открили, че овцете им са овъглени до пепел, нима си помислили, че е виновна гръмотевичната буря? Не, те хвърлили вината върху местните чудати и ги прогонили в горите. Когато шивачките в село Бримка не могли да спрат да се кискат в продължение на цяла една седмица, нима селяните се досетили, че причината може да е във вълната, която току-що внесли и която била заразена с кърлежи, пренасящи Кикотещия грип? Разбира се, че не — те го приписали на две чудати сестри.

И ги обесили.

Подобни несправедливости се вършели и на други места по света и това принудило чудатите да напуснат обществото на нормалните и да заживеят в затворени общности като тази, в която попаднала Имини. Вождът на тяхното племе бил чудат на име Томбс, червенобрад гигант, обречен да говори с пискливия глас на врана. Заради тенора другите не можели да го приемат на сериозно, но той самият бил преизпълнен със самоуважение и никога не позволявал да забравят, че участва в Съвета на важните чудати7.