Дявол под прикритие

— Приятел — повтори Макрей, гледайки сардонично. — Това ли съм аз?

— Да, защо не?

Той се приближи до стълбището, сянката му падна върху нея. Блясъкът на една газена лампа очертаваше главата му.

— Не бихте ме нарекли така — произнесе той тихо, — ако разбирахте изкушението, което представлявате за мен.

Ето я — това беше истината, изложена пред тях.

Мерит реши да я игнорира.

— На изкушението може да се устои — каза тя разсъдливо. — Човек взема решение и се придържа към него. Сигурна съм, че мога да разчитам на вашата чест, както и на моята. Нека се наслаждаваме на компанията си един на друг — дискретно, разбира се, — без усложнения. Вечерята ще бъде в осем часа. Къщата ми не е далеч оттук — Карнейшън Лейн, номер три. Червена тухла с бяла украса и бръшлян на…

Тя прекъсна, когато полезните й указания бяха пометени от сладкия, горещ шок на устата му върху нейната.

Това не беше целувка на приятел. Топлината и изискването, слети в сурова чувственост, нарушиха равновесието й. Облечените й в ръкавици ръце се плъзнаха нагоре, за да хванат широките му рамене. Целувката продължаваше и продължаваше, възхитително проучване, изтръгващо буря от усещания. Едната му ръка се залута по гърба й, карайки гръбнака й да се извие в дъга. Тя почувства гърдите си пълни и тежки, копнееше той да ги докосне… да ги целуне… О, Боже, беше си изгубила ума.

Усети колко е твърд около нея, всеки негов мускул беше стегнат. Дъхът му беше неравен при всяко мощно издигане и смъкване на гърдите. Като се пресегна надолу, той хвана бедрата й и ги издърпа високо срещу не можещата да бъде сбъркана твърда, издута форма. Тя си помисли как ли би се чувствала да лежи простряна под него, с цялата тази твърдост вътре в нея, и от гърлото й се изплъзна лек стон.

Макрей облиза този звук, сякаш можеше да го вкуси, и прекъсна целувката, за да опре челото си в нейното. Дъхът им се смеси.

Беше трудно да се говори с него, все още стиснал бедрата й срещу неговите. Всяка част от нея пулсираше.

— Предполагам, смятате, че това доказва мнението ви — успя да произнесе тя.

— Да — отвърна той грубо. — Не ме изкушавайте да го доказвам отново. — Но той наведе глава, за да си открадне още една целувка… и още една… като хапеше нежно устните й, сякаш не можеше да се сдържи. Изпусна една накъсана въздишка, стисна я здраво и произнесе нещо на галски, което прозвуча като ругатня.

Бавно, почти болезнено, той остави телата им да се отделят едно от друго и подпря ръце на стената на стълбището. Отпусна глава и пое няколко дълги и бавни вдишвания.

Осъзнавайки, че той иска да успокои възбудата си — и че не му е лесно, — Мерит усети отзивчива тръпка дълбоко в корема си.

Накрая той се отблъсна от стената, пресегна се към вратата и я задържа отворена.

Студеният нощен въздух я накара да потрепери, докато Макрей я придружаваше до каретата.

Видял приближаването им, лакеят побърза да отвори вратата и да издърпа сгъваемата стъпенка.

Преди да влезе в купето, Мерит спря, за да каже едно последно нещо на Макрей. Беше доволна от това колко непринудено и обикновено може да прозвучи при целия този хаос в главата й.

— Очаквам ви у дома вдругиден, точно в осем часа.

Очите му се присвиха.

— Не обещавам, че ще дойда, красавице.

— Не забравяйте уискито — каза тя и побърза да влезе в каретата, преди да дочака отговор.