Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Значи се излъчва енергията на човешката мисъл?
— Би могло и така да се каже.
— Нима енергията на човешката мисъл е толкова мощна, че е в състояние да троши камъни, да стругова планини, да прокарва тунели под земята?
— Несъмнено — отговори Акимов. — Зависи от диапазона на колебанията, способни да реализират механичния ефект от въздействието на излъчваната енергия.
В този момент не знаех, че скоро в Града на боговете под древните пирамиди ще видим неестествени за тукашните планини купища прах, подобни на онези, които се получават при обработване на камъни. И щях да гледам прахта като омагьосан, разбирайки, че тук са обработвали не камъни, а цели планини. И чак тогава напълно щях да осъзная енергийната сила на древната машина, по-скоро — енергийната мощ на човека. Освен това, скъпи читатели, не мога да се въздържа и да не спомена, че в Града на боговете ще открием още една машина, но с принципно различна конструкция и огромни размери.
— Анатолий Евгениевич, последен въпрос! Как се отнасяте към твърдението, че енергията на човешката мисъл е била вкарвана в машината с помощта на мантри? Не ви ли звучи като измислица?
— Не, не е. Мантрите се произнасят с определена психична нагласа, с определен тембър на гласа, които усилват диапазона на вибрациите, необходим за работата на машината. Тя най-вероятно няма да проработи без съответната мантра — отговори Акимов.
— Благодаря ви, Анатолий Евгениевич! Утре ще ви изпратя снимката и отново ще се обадя.
И го сторих. Академик Акимов получи снимката, после по телефона уточни и добави някои детайли, но те не промениха принципното му становище.
Очите върху Будханат гледат към Великденските острови2
Селиверстов се обърна с укор към таксиметровия шофьор:
— Не искаш ли твърде много?
Таксиджията го изгледа невинно, целият му вид говореше, че подобна такса (пет пъти по-голяма!) е нещо напълно естествено и обичайно. Докато те се пазаряха, ние вече разглеждахме необикновените очи в комплекса Будханат.
— В каква ли посока гледат? — наруши мълчанието Равил.
— Вероятно към Кайлас — предположи Рафаел Юсупов.
— Аз пък мисля — избоботи настигналия ни Селиверстов, — че таксиджиите би трябвало да гледат не само в джоба на клиентите, а и в очите на Шамбала, изрисувани тук.
Извадих компаса и след неколкократни измервания се убедих, че „северните“ очи изобщо не гледат към Кайлас.
— Получавам 12 градуса отклонение на запад от линията север-юг — казах аз. — Равил, погледни и ти.
След няколко минути и Равил потвърди:
— Точно 12 градуса.
— Няма как, трябва да се обадим на Шамил Циганов в Уфа. Само той може да изчисли посоката им по математическия модел на глобуса.
Късметът ни отново проработи — Шамил си беше у дома. Половин час по-късно, когато отново му звъннахме, той гордо ни съобщи:
— Ало, Непал! Чувате ли ме?
— Да, говори!
— Очите гледат към Великденските острови. Отклонението от 12 градуса сочи именно натам, може би малко по на изток, но от математическа гледна точка може да се каже, че посоката е точно към Великденските острови.
В този миг във въображението ми изплува мисълта, неизвестно откъде появила се още преди експедицията: на Земята съществуват два Града на боговете — единият в района на Великденските острови, който е потънал, а вторият в Тибет, в свещената планина Кайлас.
Сега вече ясно си давах сметка, че най-вероятно комплексът Сваямбанат символизира тибетския град, а Будханат, където се намирахме — града от района на Великденските острови.
Надявах се, че скоро ще видим с очите си тибетския Град на боговете. Колкото до другия, вероятно никога няма да го зърнем, защото лежи в глъбините на Тихия океан. Затова пък тук, в Непал, поне символично можем да разберем характерните му особености и да го сравним с тибетския. Двата комплекса ненапразно са изградени точно тук, за да могат хората поне отчасти да се досетят кое в древни времена е било изключително важно за еволюцията и историята. Наистина — кое?
Тогава още не разбирах, но някъде в подсъзнанието ми се въртеше примамливата дума матрица, дори… две матрици.
2
В предишните две книги на Ернст Мулдашев — „От кого сме произлезли?“ и „Трагичното послание на древните“, е използвано по-старото название — остров Пасха.