Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Хари? Тук ли си още? — попита Хърмаяни.
— Какво? Да, разбира се. — отвърна той, опомняйки се. — Ами… добре. Ако не успея да накарам Слъгхорн да говори следобяд, ще взема малко Феликс и ще опитам пак довечера.
— Значи, решено е. — каза живо Хърмаяни, изправяйки се и правейки изящен пирует. — Посока… непоколебимост… вникване… — промърмори тя.
— О, престани с това! — помоли я Рон. — И без друго ми е достатъчно зле… бързо, скрийте ме!
— Не е Лавендър. — каза нетърпеливо Хърмаяни, когато още две момичета се появиха на двора, а Рон се мушна зад нея.
— Хубаво. — рече Рон, надзъртайки над рамото на Хърмаяни, за да провери. — По дяволите, не изглеждат щастливи, а?
— Това са сестрите на Монтгомъри и то се знае, че няма да изглеждат щастливи, не чу ли какво е станало с по-малкия им брат? — каза Хърмаяни.
— Честно казано, изгубил съм сметката на това, което се случва с роднините на всеки тук. — отвърна Рон.
— Е, брат им беше нападнат от върколак. Говори се, че майка им била отказала да помага на смъртожадните. Така или иначе, момчето беше едва на пет години и умря в „Св. Мънго“, не можаха да го спасят.
— Умря? — повтори Хари ужасен. — Но нали върколаците не убиват, а само те превръщат в един от тях?
— Понякога убиват — каза Рон, който сега доби необичайно мрачен вид. — Чувал съм, че това става, когато върколакът изпадне в изстъпление.
— Как се е казвал върколакът? — попита бързо Хари.
— Ами, говори се, че е бил Фенрир Грейбек. — каза Хърмаяни.
— Знаех си — маниакът, който обича да напада деца, оня, за който ми разказа Лупин! — каза гневно Хари.
Хърмаяни му хвърли суров поглед.
— Хари, ти трябва да вземеш онзи спомен. — каза тя. — Става дума за това, да бъде спрян Волдемор, нали? Всичките тези ужасни неща, които стават, са заради него…
Звънецът прозвуча над тях откъм замъка и Хърмаяни и Рон скочиха ужасени на крака.
— Ще се справите. — каза им Хари, когато се запътиха към входната зала, за да се срещнат с останалите, явяващи се на теста за Магипортиране. — Успех.
— И на теб! — рече многозначително Хърмаяни, когато Хари тръгна към подземията.
Този следобяд само трима имаха отвари: Хари, Ърни и Драко Малфой.
— Още сте малки, за да се магипортирате? — каза сърдечно Слъгхорн. — Не сте още навършили седемнайсет?
Те поклатиха глави.
— А, добре. — каза бодро Слъгхорн, — след като сте толкова малко, ще направим нещо за забавление. Искам всички да ми сварите нещо забавно!
— Звучи добре, сър. — каза, подмазвайки се, Ърни и потри ръцете си. Малфой, от друга страна, изобщо не се усмихна.
— Какво имате пред вид под „нещо забавно“? — каза той раздразнително.
— О, изненадайте ме. — каза безгрижно Слъгхорн.
Малфой отвори своя учебник „Приготвяне на отвари за напреднали“ с намусено изражение. Беше съвършено ясно, че счита този урок за загуба на време. Несъмнено, помисли Хари, наблюдавайки го над своя учебник, на Малфой му се свидеше времето, което иначе би могъл да прекара в Нужната стая.
Дали си въобразяваше, или Малфой също като Тонкс изглеждаше отслабнал! Със сигурност изглеждаше по-блед; кожата му все още имаше онзи сивкав оттенък, вероятно защото виждаше така рядко слънчева светлина напоследък. Нямаше го обаче духът на самодоволство, вълнение или превъзходство; нищо от перченето му в „Хогуортс експрес“, когато се хвалеше открито със задачата, която му е дал Волдемор… Според Хари можеше да има само един извод: изпълнението на задачата, каквато и да беше, вървеше зле.
Ободрен от тази мисъл, Хари прелисти своя учебник „Приготвяне на отвари за напреднали“ и намери силно преправена от Нечистокръвния принц версия на „Еликсир, предизвикващ еуфория“, който изглежда не само отговаряше на искането на Слъгхорн, но и можеше (сърцето на Хари подскочи, когато му мина тази мисъл) така да предразположи Слъгхорн, че да бъде готов да даде онзи спомен на Хари, ако успееше да го убеди да го вкуси…
— Е, и тъй, това изглежда наистина прекрасно. — каза Слъгхорн час и половина по-късно, плясвайки с ръце, когато се вгледа в слънчевожълтото съдържание на котела на Хари. — Еуфория, както разбирам? А какво подушвам? Мммм… прибавил си щипка мента, нали? Нетрадиционно, но какъв прилив на вдъхновение, Хари, разбира се, това би могло да неутрализира откъслечните странични ефекти на прекомерно пеене и щипане на носа… Наистина не зная, откъде ти идват тези хрумвания, моето момче… освен ако…
Хари натъпка с крак учебника на Нечистокръвния принц по-дълбоко в чантата си.
— …просто в теб се проявяват гените на майка ти!
— О… да, може би — каза с облекчение Хари.