Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Виж това. — каза Хари, подавайки бележката на Хърмаяни.

— О, небеса. — каза тя, прочитайки я бързо и я даде на Рон, който я зачете с все по-невярващо изражение.

— Той е луд. — заяви той яростно. — Това нещо каза на приятелчетата си да изядат Хари и мен! Каза им да заповядат! А сега Хагрид очаква да идем да плачем над ужасното му космато тяло!

— Не е само това. — каза Хърмаяни. — Той иска от нас да напуснем замъка посред нощ, а знае, че мерките за сигурност са милион пъти по-затегнати, знае и колко много неприятности ще имаме, ако ни хванат.

— И преди сме ходили нощем да го видим. — рече Хари.

— Да, но за такова нещо? — каза Хърмаяни. — Рискували сме много, за да помагаме на Хагрид, но в края на краищата Арагог е мъртъв. Ако ставаше дума да го спасим…

— …още по-малко бих искал да отида. — каза категорично Рон. — Ти не си го срещала, Хърмаяни. Повярвай ми, мъртъв ще бъде много по-добър.

Хари взе пак бележката и се загледа в мастилените петна по нея. Явно обилни, горещи сълзи бяха капали по пергамента…

— Хари, не може да си мислиш да отидеш. — каза Хърмаяни. — Това е толкова безсмислена причина да получиш наказание след часовете.

Хари въздъхна.

— Да, зная. — рече той. — Предполагам, че Хагрид ще трябва да погребе Арагог без нас.

— Да. — каза Хърмаяни с облекчение. — Виж какво, следобяд няма да има почти никой в часа по отвари, понеже ще ходим на тестовете… Опитай се да поразмекнеш тогава Слъгхорн!

— Мислиш, че на петдесет и седмия път ще имам късмет, а? — каза с горест Хари.

— Късмет. — промълви внезапно Рон. — Хари, това е то — трябва ти късмет!

— Какво искаш да кажеш?

— Използвай отварата си за късмет!

— Рон, това е… това е! — възкликна Хърмаяни замаяна. — Разбира се! Защо аз не се сетих?

Хари се взря в двамата.

— Феликс фелисис? — каза той. — Не знам… мислех да я пазя…

— За какво? — попита скептично Рон.

— Че има ли нещо по-важно от тоя спомен, Хари? — запита Хърмаяни.

Хари не отговори. Мисълта за онова мъничко златно шишенце известно време бе навещавала периферията на въображението му; в дълбините на съзнанието му бяха зрели смътни и неопределени планове, неосъзнавани с изключение на сънищата и по време на междинното състояние между съня и бодърстването, които включваха раздялата на Джини с Дийн и един Рон, който по някакъв начин е щастлив да я види с нов приятел…